Дейвид Балдачи - Довършителката

Взех шепа сапун на прах, съблякох всичките си дрехи и отидох на чешмата. В продължение на десет минути усърдно изтърквах мръсотията от кожата си. Влязох отново вътре и се подсуших. Косата ми бе мокра, но чиста и за първи път от много време можех да понасям собствената си миризма.

Огледах отново монетите в шепата си.

На пръв поглед идеята ми се стори налудничава, но после си рекох: Защо пък не?

Намерих в още неразровената докрай купчина в ъгъла чифт възкъси панталони и отесняла блуза, изплетена от мама. После напъхах порасналите си крака в обувки, останали отпреди три години. В тези неща вероятно изглеждах смешна, но те поне бяха що-годе чисти, за разлика от обичайните ми дрехи.

На главната улица имаше магазин, наречен „Хубавите рокли“, който продаваше облекло за Женски. Често го бях подминавала, но никога не ми бе минавало и през ум да вляза вътре. Когато отворих вратата, дрънна звънче и една пухкава, спретната продавачка на около четирийсет Сесии излезе насреща ми. При вида ми явно реши, че съм сбъркала адреса, но все пак попита хладно:

– С какво мога да помогна?

Аз поначало се чувствах неловко в подобни ситуации, а сега направо си глътнах езика и последните останки от самообладанието ми изтекоха през пролуките на пода.

– Мислех да си взема някои нови неща – измърморих едва.

– Моля? – постави ръка на ухото си тя.

– Някои нови неща – повторих сломено. Почти бях решила да се обърна и да си вървя. Женските като мен нямаха място в

„Хубавите рокли“. Ако изобщо получаваха някакви дрехи, те бяха просто вехтории, доизносвани от чужд гръб.

– Че защо не каза веднага, миличка? Предполагам, носиш и пари? – добави, гледайки ме изпитателно. Протегнах и пълната си с монети шепа и лицето и просия. – Повече от достатъчно са. Я дай да те поогледам... – Тя надяна чифт очила с дебели лещи и веждите и се качиха на челото. – Чакай, чакай, ти не си ли онова девойче от Дуелума? Вега Джейн?

– Същата.

Тя се завъртя около мен.

– Висока и слаба си, с хубави, широки рамене и дълги крака. Ще бъдеш доста елегантна, ако се поиздокараш.

– Така ли? – учудих се.

– Нека извадя това-онова и ще видим какво ще се получи.

След доста време и безброй проби, някои от които удачни, а други – не, тя постави върху щанда пакет с част от покупките ми, докато други, онези, които бях харесала най-много, бяха върху мен самата. Старите ми дрехи отидоха право в кофата за боклук.

Сега бях пременена в синя рокля, дълги бели чорапи и обувки на токчета, които ме правеха да изглеждам още по-висока. Отдолу носех и някои по-интимни артикули, само обличането на които ме накара да се изчервя.

Продавачката ме огледа, възхитена от творението си.

– Знаех си аз, че се крие нещо хубаво под всички тези парцали. Трябваше само да го изкопаем, нали?

– Предполагам – прошепнах плахо.

– А какво ще правим с косата ти, миличка? – рече сърдечната, макар и малко напориста Женска, която междувременно се беше представила като Дарла Гън. На стената висеше огледало и аз се огледах в него.

– Какво за нея? – попитах.

Дарла ми хвърли професионален, преценяващ поглед.

– Няма да е зле леко да се пипне. Да се клъцне оттук-оттам, да се повчеше, нали разбираш.

Отметнах бретона си с пръсти и той начаса се върна отново на мястото си, също толкова непокорен, колкото и преди.

– И как по-точно?

– О, има много начини. И понеже днес остави тук доста парички, сигурна съм, че ще можем да го организираме като бонус от заведението.

– Ще боли ли?

– Божичко! – засмя се Дарла. – Да чуя това тъкмо от теб, безстрашната Женска от Дуелума.

Усмихнах се и докоснах подпухналото си лице.

– Видях те как победи Нон, Вега – продължи тя. – Повярвай ми, виках за теб като обезумяла. Знаеш, че сега си истинска знаменитост, нали?

Отново се изчервих при думите и.

– Но горкото ти лице. Очите, носът... Ще видя как да ги напудря, та да изглеждаш що-годе нормално, докато заздравеят съвсем.

И тя удържа на думата си. Манипулациите, които извърши над лицето и косата ми, ми бяха напълно непознати. Но когато приключи и завърза подредените ми кичури с бяла панделка, аз се погледнах в огледалото и не можах да се позная. Сякаш аз самата бях изчезнала, а на мое място стоеше съвсем друга Женска.

После Дарла извади шишенце със странна гумена топка, прикрепена в горния му край. Когато стисна топката, от малък отвор изскочи облак пръски и навлажни шията ми. Трепнах, но тя само се засмя.