Дейвид Балдачи - Довършителката

– Мисля, че видът ти си е напълно наред – улових го под ръка аз. – Решила съм тази вечер да похапна на свястно място и държа да ме придружиш.

– И какъв е поводът? – усмихна се внезапно той.

Реших да му кажа направо.

– Днес е рожденият ми ден. Ставам на петнайсет Сесии, Делф.

– Наистина? Но аз... не съм ти приготвил нищо. Искам да кажа, не знаех...

– Не е и нужно. Единственото, което искам от теб, е да приемеш поканата ми да отпразнуваме годишнината от моята поява в Горчилище.

След още малко суетене около баща си, но видимо успокоен от появата на Сестрата, на която бях платила, той най-сетне склони и ние поехме към центъра, следвани на крачка разстояние от Хари Две.

Уъговете се обръщаха подире ни, докато вървяхме по Главната улица. Бяхме лика-прилика – високият, едър Делф и аз, потропваща на токчетата си до него. Дрехите му не бяха нови като моите, но на излизане от Приюта бе поспрял да измие лицето и ръцете си, а и сега час по час плюнчеше пръсти и приглаждаше щръкналия си перчем.

– Отдавна се каня да се подстрижа – обясни ми смутено, – но все не намирам време.

Този път масата ни беше не в дъното, а до самата витрина на ресторанта. Всеки път, щом се озърнех, забелязвах околните Уъгове да ме зяпат. Женските им изглеждаха раздразнени от това и постоянно ги ловяха под брадичките, привличайки вниманието им към себе си.

– Струва ми се, че всички те наблюдават, Вега – отбеляза Делф. – Особено Мъжките.

– Скоро ще им мине. Просто не са ме виждали в рокля. Нали знаеш, като на свинче звънче.

Той примига с очи.

– Какво ти свинче, Вега? Чуваш ли се какво говориш? Та ти си... ти си... – Той си пое пресекливо дъх. – Ти си прекрасна!

И в следващия миг така се изчерви, че се уплаших да не се е задавил.

– Благодаря ти, Делф – сведох трогнато очи. Единствените Уъгове в живота ми, които ме бяха наричали красива, бяха дядо, баба и родителите ми, а и аз винаги бях мислила, че го правят по задължение.

Поръчахме си великолепна вечеря, а след нея, когато вече ми се струваше, че не мога да поема и хапка, последва парче торта, съпроводено с пожеланията на Делф по случай рождения ми ден.

– Толкова съм щастлива – казах. – Толкова съм щастлива да бъда тук с теб.

Накрая въпреки бурните му протести успях да платя сметката.

– Но това е твой празник, Вега – възрази той. – Аз трябва да ти подаря нещо, а не ти на мен.

– Ти вече ми подари.

– Не, не съм.

Пресегнах се и улових ръката му.

– Подари ми удоволствието от своята компания в този специален ден.

Той се усмихна свенливо и също стисна моята.

– Аз също не бих искал да съм никъде другаде, Вега Джейн. – После замлъкна и брадичката му потрепери. – Освен може би при татко.

– Знам – казах тихо.

– Е – подхвърли той, решил да смени темата, – готова ли си вече за следващия кръг на Дуелума?

– Не сега, Делф – сложих пръст върху устните му. – Нека тази вечер просто да...

– Добре, Вега Джейн. Разбира се.

Изпратих го до Приюта и го оставих там, в стаята на баща му. Преди това бях нагостила Хари Две с остатъците от вечерята, които той излапа лакомо още пред вратата на „Гладниците“.

Погледнах към небето, преценявайки на око часа. Беше време да тръгвам. Прибрах се у дома и смених роклята и обувките на токчета с новите си панталони, блуза и ботуши. Извадих Дестин от скривалището й и я увих около кръста си под новата наметка. Сложих в джоба си Мълнията и пъхнах под мишница красиво увития пакет. Оставих Хари Две да дреме край огнището и излязох.

Преминах бързешком през селото и стигнах целта си тъкмо навреме. Едва бях успяла да се притая в храстите, когато каретата изтрополя, излизайки от къщата на Моригон. Знаех, че тя е вътре и че отива да се срещне с Тансий на южния край на Стената, близо до Комините. Бях избрала това място, защото знаех, че е максимално отдалечено от дома и – така щях да имам повече време да осъществя замисъла си.

Щом каретата се отдалечи, се промъкнах до постройката – но не до парадния и вход, а до задния. Извадих инструментите си и ключалката скоро поддаде. Влязох на пръсти и се ослушах за някакъв признак от присъствието на Уилям или на прислужницата, която знаех, че също работи тук.

Единственият Уъг, когото исках да видя, беше брат ми. Той вече ми бе показвал спалнята си на втория етаж, тъй че без труд я открих. Почуках тихо и отвътре се дочуха стъпки. По походката познах, че е той.

Вратата се отвори и Джон се изправи пред мен. Стори ми се още пораснал и наедрял. Дрехите му бяха красиви, но този път и моите не им отстъпваха. И можех да се обзаложа, че съм също толкова чиста и добре ухаеща като него.