Дейвид Балдачи - Довършителката

– Защо не подушиш?

Направих го и ноздрите ми се изпълниха с прелестен аромат.

– Лавандула – казах.

– С нотка на орлов нокът. Сама съм го приготвила.

Дарла отстъпи крачка назад и лицето и се разля в усмивка.

– Е, май сме готови. Само лицето ти да се пооправи още малко и ще станеш истинска красавица, Вега.

Красавица? Това навярно бе сън, от който всеки миг щях да се събудя, отново мръсна, разчорлена и облечена в старите си дрипи. Взех покупките си и излязох, изпълнена с чувства, каквито не бях изпитвала преди.

Отвън през магазина тъкмо минаваха двама Мъжки. Единият беше Фермер на име Руфъс, а другият – Нютън Тилт, Резачът от Комините, когото винаги бях намирала за твърде мазен и лигав. Руфъс се обърна да ме зяпа и така прасна чело в един стълб, че падна по задник на тротоара. Нютън пък се закова на място и взе да ме оглежда от глава до пети с глуповата усмивка.

– Вега – провлачи, – това отдолу ти ли си?

Пламнах и побързах да се отдалеча. Какво идеше да рече „това отдолу“?

Имах да се отбия само в още един магазин и да направя още една покупка. Платих, помолих да я опаковат красиво и продължих към къщи. Досега не бях пазарувала толкова в един ден. Всъщност това не значеше кой знае какво, защото трудно можеше да се каже, че досега изобщо бях пазарувала.

У дома заварих Хари Две напълно неподготвен. Отпървом изглеждаше, че изобщо не ме познава, защото се наежи, оголи зъби и взе да ръмжи. Но след като ме подуши обстойно от всички страни, се увери, че все пак съм истинската му стопанка.

Изрових едно огледалце, принадлежало навремето на майка ми, и го нагласих така, че да виждам лицето и косата си. Отново поклатих невярващо глава. Но очите ми си оставаха подути, лицето насинено, а носът – счупен и изкривен. Това разваляше целия ефект.

Въздъхнах, борейки се с натрапчивото желание.

Накрая въпреки обещанието си да не го правя бръкнах в джоба на новата си рокля и извадих Целебния камък. Преди да съм променила решението си, побързах да го прокарам пред лицето си, мислейки за хубави неща. Нараняванията моментално изчезнаха. Очите ми възвърнаха нормалния си вид, отоците спаднаха, а носът ми се изправи и заздравя. Бавно прокарах ръка по гладката си, чиста кожа.

Начаса ме изпълни чувство на вина и дори ми се дощя да върна всичко обратно. Но да използвам Камъка с лоши мисли не бе добра идея – Еон ме беше предупредил за това. Потиснах гузната си съвест и като подсвирнах на Хари Две, излязох навън. Не за нашата вечеря на Главната улица – за нея беше още рано. Погледнах към снишаващото се слънце и реших, че моментът е настъпил. Закрачих бързо, тъй като с физическото преобразяване се бе върнала и енергията ми.

Разходката до дома на Моригон мина неусетно. Успях да се промъкна до входната врата и незабелязано да пъхна пергамента в процепа за пощата. Знаех, че тя и Джон все още не са се прибрали, но знаех също и че верният Уилям непременно ще се погрижи мадам да получи съобщението.

Приключила и с тази задача, забързах към следващата си цел. Приютът.

Пристигнах в Приюта и след като оставих Хари Две да чака отвън, поговорих с една Сестра, която срещнах в коридора. Мушнах в ръката и монета и й обясних какво искам от нея. Както и предполагах, Делф седеше край леглото на баща си. Щом отворих вратата, той вдигна очи.

– Вега Джейн? Какво правиш отново тук?

– Уредих Сестра, която да се грижи за татко ти.

– Че защо му е притрябвала?

– Слушай, Делф, кога за последен път си се хранил като хората?

Пристъпих напред под мистериозната светлина, обляла стаята, и видях как очите му се разширяват от удивление. Чак леко настръхнах и усетих, че се хиля като глупав Младок.

– Вега Джейн, какво си направила със себе си?

– Ами... просто малко се поизлъсках.

Той се изправи и ме доближи.

– Така ли го наричаш?

– А ти как би го нарекъл, Делф? – попитах и веднага съжалих. Той не очакваше подобен въпрос и взе да се почесва смутено.

– Не знам как, но наистина изглеждаш доста... лъскава – изтърси накрая, като почервеня до ушите.

Усмихнах се.

– Тук съм, за да те изведа на вечеря.

– Какво?

– Обзалагам се, че цял ден не си сложил и хапка в уста. Права ли съм?

Той понечи да отвърне нещо, но после поклати глава, хвърляйки поглед към Дъф.

– Не знам, Вега Джейн, просто не знам. А какво ще правим с татко?

– Нали тъкмо затова идва Сестрата.

– Но ти си толкова... издокарана, докато аз... виж ме само. – Той обходи с поглед прашните си работни дрехи.