Дейвид Балдачи - Довършителката

Нон се отпусна на коляно да си поеме дъх и аз използвах възможността, за да забия върха на ботуша си в задника му, запращайки го по лице в прахта.

– Браво, Вега Джейн! – изкрещя Делф.

Когато Нон успя да се изправи, видях, че е изпаднал почти в амок, а на устата му е избила пяна. Ако очите му можеха да ме наранят, вероятно щях да съм разкъсана на хиляди парченца. Но както и при Клетъс Луун, вече имах план. Явно притежавах способността да запазвам присъствие на духа и да променям тактиката си според хода на битката.

Нон продължаваше да ме преследва, а аз да му убягвам на косъм. Веднъж проявих прекалена самоувереност и той успя да ме цапардоса с опакото на ръката си. Отхвръкнах на метър във въздуха и ми се стори, че усещам как мозъкът се блъска в стените на черепа. Кожата над лявото ми око се цепна, а устата ми се изпълни с вкус на кръв. Когато се приземих, успях да се претърколя встрани миг преди той да забие сгънатия си лакът отгоре ми, точно както в демонстрацията на Делф. Вместо да срещне шията ми, кокалестата му ръка удари твърдата, утъпкана земя и той се просна по корем, виейки от болка. Този път вече не му позволих да стане.

Пъхнах длани в отвора на нагръдника около врата му и дръпнах нагоре с всичка сила. Той се измъкна наполовина и се получи тъкмо онова, което целях. Ръцете му се оказаха блокирани, вдигнати безпомощно във въздуха, а главата му се заклещи вътре, така че не можеше да вижда. Подскочих с двата крака и се стоварих върху гърба на бронята. Макар да бях много по-дребна от него, ударът се получи силен. Сега лицето на Нон се блъсна вече не в пръстта, а в далеч по-твърдия метал. Направих това още четири пъти, докато вътре нещо изпука и той изпищя.

Тогава се дръпнах, сграбчих нагръдника и като го изхлузих напълно, го праснах с него по главата. Чу се звук като от пъпеш, падащ отвисоко, и Нон замря неподвижно.

Сайлъс се притече да провери състоянието му и махна на Знахарите да дойдат. Аз стоях отстрани и дишах на пресекулки, с подуто и разкървавено от неговия юмрук лице и с крака, почти изтръпнали от блъскането по метала. Докато Знахарите си вършеха работата, реферът погледна нагръдника, после мен и накрая се почеса по брадичката с думите:

– Ще трябва да проверя в правилника. Както ви предупредих, не можете да използвате това тук като оръжие.

– Той не може да го използва – изтърсих, без да мисля. – Сам си е решил да го носи. Какво съм виновна, че е толкова глупав да ме остави да му го взема и да го обърна срещу него?

– Хммм – рече колебливо старчето.

– Женската има право – обади се нечий глас.

И двамата се обърнахме и видяхме, че Тансий се е приближил.

– Вега е права, Сайлъс – повтори той. – Разбира се, свободен си да провериш. Раздел дванайсет, буква Н от Правилника за бойното поведение при Дуелумите. „Всичко, което участникът носи със себе си на арената, може законно да бъде използвано срещу него от противника.“ С други думи, подобно решение е изцяло на негов риск. – Той погледна проснатия на земята Нон. – Бих казал, че настоящият случай е уместна илюстрация.

– Напълно вярно, Тансий – съгласи се Сайлъс. – Не се налага никаква проверка. Твоето познаване на правилата е много по-задълбочено от моето – добави, гледайки на половин метър встрани от достолепния Уъг. Мина ми през ум, че биха могли да подбират и по-млади рефери или поне такива, които виждат добре.

После ме улови за китката и я вдигна високо в знак на победа.

Гледах като вцепенена, докато шестима Уъгове натовариха стенещия Нон върху носилка и го отнесоха. Надявах се да го настанят в Приюта, където никой повече да не го посети. Когато Сайлъс пусна ръката ми, останах неподвижна, докато Тансий не постави длан върху рамото ми, изваждайки ме от унеса.

– Добре се справи, Вега. Наистина забележително.

– Благодаря, Тансий.

– А сега по-добре да освободим арената. Следващите схватки са на път да започнат.

И ние тръгнахме редом към трибуните.

– Бойните ти похвати са доста находчиви – отбеляза пътьом той. – Ти прецени далеч по-едрия си и мощен противник и използва собствената му сила и средства срещу него.

– Ако се бяхме изправили лице в лице, нямах никакъв шанс. А аз не обичам да губя.

– И аз оставам със същото впечатление. – От начина, по който го каза, не разбрах дали го счита за добро или лошо качество. – А сега най-добре отиди при Знахарите да те позакърпят.

Кимнах и избърсах кръвта от лицето си. След подлия удар на Клетъс и тези нови рани цяло чудо бе, че изобщо можех да виждам.