Лоис Буджолд - Пенрик

— Аз съм просветен Тигни — каза мъжът, докато ги оглеждаше. Ганс очевидно беше слуга, двамата храмови охранители също не представляваха загадка, но Пенрик вероятно повдигаше известни въпроси и погледът на мъжа се задържа малко по-дълго върху него, преди да се насочи отново към Тринкер, който чакаше с шапка в ръце. — Разбрах, че имате новини за просветена Рухия? Очаквахме я тази седмица.

Тринкер се изкашля.

— Носим новини, сър, но не са добри. Просветена Рухия получи сърдечен удар по пътя, на пет мили от град Зелен геран. Почина преди Уилром — Тринкер кимна към другаря си — да се е върнал с помощ. Храмът в Зелен геран се погрижи за погребението ѝ с всички необходими ритуали, белият им гълъб излетя, в знак че душата ѝ е приета от нейния бог и така нататък, както си му е редът. Понеже не знаехме какво друго да направим, а и бяхме преполовили пътя дотук, решихме да донесем багажа ѝ при вас.

Тигни го стрелна с остър поглед.

— Не сте отваряли багажа ѝ, надявам се?

— Не сме, сър — отвърна Тринкер. — Така де, тя беше магьосница. Не бихме посмели.

Облекчението на Тигни не трая дълго. Той се напрегна отново и попита:

— Да, но… какво стана с нейния демон? Отишъл е заедно с нея при бога?

— Ъъ, не — смотолеви Тринкер и кимна към Пен.

Тигни завъртя рязко глава. Пен се усмихна несмело и махна лекичко с ръка.

— Боя се, че е тук, сър.

— Кой?… — Тигни го изгледа продължително и остро. — Я по-добре влезте.

Нареди на портиера да отнесе багажа на Рухия в неговите стаи, което доведе до известна блъсканица, докато свалят сандъците от товарния кон и ги вкарат в коридора, после го прати, заедно с Ганс и Уилром, да отведат конете в близката конюшня, в която държали животните на храма.

— Насам. — Свещеният поведе Пенрик и Тринкер към горния етаж. Влязоха в малка светла стая с изглед към улицата. Стаята приличаше на кръстоска между кабинет и счетоводна кантора, масата беше отрупана с документи и мастилници, имаше няколко стола и претъпкани рафтове. Пен погледна рафтовете и се зачуди защо един свещен на Копелето държи в кабинета си двайсетина куриерски чанти.

Тигни потърка брадата си и им махна да седнат.

— И вие сте?… — обърна се той към Пен.

— Пенрик кин Джуралд от бароните Джуралд, близо до град Зелен геран, сър. — Не знаеше дали трябва да представи и Дездемона. — Големият ми брат Ролш е лорд на долината.

— И как стана така, че… не. Да започнем от началото, иначе кашата ще е пълна. — Обърна се към Тринкер и го разпита подробно за всичко случило се, от зачисляването му като ескорт на свещената в Лиест до нещастието на пътя за Зелен геран. Явно групичката им беше пътувала значително по-бавно, отколкото сега с Пен.

— Но защо изобщо сте се озовали на онзи път? — попита Тигни някак жално. — Това не е най-прекият маршрут от Лиест до Мартенмост.

Тринкер сви рамене.

— Знам, сър. Свещената ни каза да минем оттам.

— Защо?

— Каза, че била пътувала от Лиест до Мартенмост и обратно поне трийсет пъти и искала да смени пейзажа.

— А някакъв друг аргумент не изтъкна ли? За промяната в маршрута. Било е просто каприз, или… Да е намекнала нещо или да е направила странен коментар?

— Не, сър.

Тигни сви устни и се замисли. После издиша шумно и продължи:

— Имало е слугиня с вас, казвате? Но тогава защо не… къде е тя?

— Върна се в Лиест, сър. Свещеният в Зелен геран ѝ сне показания под клетва и я освободи. На вас ли трябва да ги дам?

— Да. Наказание за греховете ми.

Тринкер извади документа и му го подаде. Тигни счупи печата и прочете показанията на слугинята, като въсеше все повече чело. После остави листа настрани с недоволна въздишка.

Пен се престраши да попита:

— Просветен Тигни, вие разбирате ли от тези неща? Магьосници, демони и… прочие?

Тигни понечи да отговори, но почукване на вратата отклони вниманието му.

Влязоха Уилром и Ганс. Сега, когато всички свидетели бяха налице, свещеният се върна към разказите им за смъртта на Рухия. Имаше дребни разлики в детайлите, но само толкова. Пен реши, че начинът, по който Ганс описа собствения му припадък — „пльосна се сив и безжизнен като мъртва змиорка“, — е незаслужено натуралистичен. Тигни остави разказа на Пен за последно и той не премълча нищо, описа в подробности последните думи на умиращата, виолетовия проблясък и странния хор от гласове. Всички го зяпнаха разтревожено, освен разпитващия, който явно смяташе тези неща за нещо нормално.

След това Тигни му зададе множество въпроси, които трябваше да изяснят дали Пен или друг член на семейството му се е засичал с Рухия преди случайната среща на пътя, или я е познавал по друг начин. Свещеният стисна силно устни и отново се обърна към Пен.