Сара Маас - Двор от скреж и звездна светлина

— Достатъчно — каза Фейра, повече на Рис, отколкото на нея. После скръцна със зъби на другаря си: — Казах ти да не се месиш.

Той плъзна звездните си очи към Фейра и Неста едвам не се срути на дивана, когато коленете й поддадоха.

Фейра килна глава към другаря си и изсъска с разширени от гняв ноздри:

— Или си затваряй устата, или напусни.

Рис просто скръсти ръце. Без да й отвърне.

— Същото важи и за теб — сякаш изплю Фейра към Амрен.

Дребната елфка се прокашля демонстративно и се облегна в креслото си.

Неста не си направи труда да изглежда любезно, когато Фейра се извърна към нея. Просто преглътна.

— Трябва да въведем някои промени, Неста — обяви дрезгаво. — И ти, и ние.

Щяха да я изритат. Да я изхвърлят в пустошта, откъдето да се върне към човешките земи…

— Поемам вината — продължи Фейра, — че се стигна дотук и нещата се влошиха толкова. След войната, след всичко, което се случи, трябваше… ти… аз трябваше да ти помогна, но не го сторих, затова съм готова да поема част от вината.

— За кое? — процеди Неста.

— За теб — обади се от креслото си Касиан. — За скапаното ти поведение.

Гръбнакът й се скова, вените й пламнаха от обидата, от безочието му…

— Разбирам как се чувстваш — намеси се Фейра.

— Не разбираш нищо — тросна й се Неста.

— Време е за промени — продължи настойчиво Фейра. — И те започват от сега.

— Дръж превзетата си благотворителна дейност далеч от моя живот.

— Ти нямаш живот — отвърна Фейра. — Точно обратното. И повече нито секунда няма да гледам безучастно как се самоунищожаваш.

— Така ли?

Рис се напрегна от агресивния й тон, но се удържа и не продума.

— Искам да напуснеш Веларис — пророни разтреперано Фейра.

Неста се помъчи неуспешно да игнорира болката, паренето от думите й. Не че я учудваха.

В цялата къща нямаше нито една картина с нейния образ, вече не я канеха на тържества и вечери, не идваха да я виждат…

— И къде точно — подхвана Неста с глас, който, за щастие, успя да запази безизразен, — очаквате да отида?

Фейра погледна Касиан.

Този път илирианският воин не се усмихна.

— Идваш с мен в Илирианската планина.

Докато пишех тази история, преживях двете най-значими събития в живота си. През лятото, когато бях написала около една трета от „Двор от скреж и звездна светлина“, получих най-тежкото телефонно обаждане от майка ми: баща ми беше претърпял инфаркт и не се очакваше да оцелее. Тогава обаче ни споходи истинско чудо и фактът, че татко доживя издаването на тази книга, ме изпълва с неописуема радост.

Отправям най-искрената си признателност към Отделението за интензивно лечение към Върмонтския университет в Бърлингтън. Не само защото великолепният екип спаси живота на баща ми, но и заради неповторимите грижи и състраданието, които получихме със семейството ми през двете седмици, прекарани в болницата. Тези хора завинаги ще останат мои герои — усърдната ви работа, неизменен оптимизъм и изумителна вещина са направо легендарни! Дадохте на семейството ми лъч надежда в най-мрачните дни от живота ни и нито веднъж не ни позволихте да усетим ужасното бреме на лошите изгледи. Благодаря, благодаря, благодаря за всичките ви усилия, както за моето семейство, така и за безчет други.

След това премеждие успях да довърша „Двор от скреж и звездна светлина“ (благодарение на няколкото оздравителни седмици в прекрасния Мейн), но в началото на есента ме сполетя второ животопроменящо събитие: научих, че съм бременна. Скокът от най-тежкото ми лято към тази неповторима радост беше същинска благословия и макар че настоящата история ще излезе на пазара няколко седмица преди термина ми, „Двор от скреж и звездна светлина“ винаги ще заема специално място в сърцето ми.

Нямаше да се справя с дъгите месеци работа по този проект без помощта на съпруга ми Джош. (Всъщност не бих се справила с живота без Джош.) Затова държа да благодаря на най-прекрасния съпруг във всички светове, задето се грижи толкова добре за мен, както преди, така и по време на бременността ми, и винаги се старае да ми осигури всичко нужно, за да се съсредоточавам върху творчеството си и да създавам книги (сред основните примери са безбройните чинии с бързи закуски, чай в изобилие, най-удобните възглавници, върху които да вдигна подутите си крака). Обичам те до звездите и обратно и нямам търпение да започнем следващата епична глава в съвместното ни приключение.