Сара Маас - Двор от скреж и звездна светлина

И все пак това не обясняваше защо е решила да живее тук. Беше настояла да живее тук, при положение че градската къща си стоеше празна, откакто завършиха крайречното имение. Разбираше защо не пожела да живее в Дома на Ветровете — беше твърде далеч от града, а тя не умееше нито да лети, нито да се ответрява. Фейра и Рис й даваха заплата. Същата щедра сума като неговата и на всеки друг член на кръга им. Така че определено можеше да си позволи много, много по-добри условия на живот.

Той огледа свъсено олющената зелена боя на вратата пред него. През широката пролука между нея и пода не се процеждаха никакви звуци, в коридора не се усещаха пресни миризми. Може би щеше да му провърви и да няма у дома. Може би още спеше под бара в пивницата, където беше прекарала нощта. Но така май щеше да е по-зле, защото трябваше да я проследи дотам. А една публична сцена…

Отново вдигна юмрук и червеният му Сифон проблесна под древните кълба елфическа светлина по тавана.

Страхливец. Стегни се и си свърши работата.

Касиан почука.

Веднъж. Втори път.

Тишина.

Той едва не въздъхна. Слава на Майката…

От другата страна на вратата се чуха отривисти премерени крачки. Всяка следваща звучеше по-ядосано от предходната.

Касиан прибра крилете си още по-плътно, изопна рамене и се поразкрачи леко.

На вратата имаше четири заключалки и изщракването на всяка от тях прозвуча като ритъма на военен барабан. Той преговори списъка с неща, които трябваше да й каже, както го бе посъветвала Фейра да ги каже, но…

Вратата се отвори със замах — валчестата дръжка се завъртя толкова рязко, че Касиан се зачуди дали не си представя как извива врата му.

Неста Арчерън го изгледа смръщено.

Но все пак се показа. И изглеждаше потресаващо.

— Какво искаш?

Открехна вратата само педя.

Кога я беше виждал за последно? Миналия месец, на тържеството по случай края на лятото на онзи кораб в Сидра? Тогава не изглеждаше чак толкова зле. Но все пак никой не изглеждаше добре сутрин след цяла нощ давене в алкохол.

— Седем часът сутринта е — изсъска тя, впивайки в него онзи сивкавосин поглед, който обикновено подклаждаше гнева му. — Ела по-късно.

Чак сега забеляза, че е облечена в мъжка риза. Определено не беше нейна.

Той опря ръка в рамката на вратата и я удостои с една от онези лениви усмивки, които неизменно я разлютяваха.

— Тежка нощ?

Тежка година, за малко да се поправи. Защото красивото й лице още беше по-бледо, по-измършавяло, отколкото преди войната, устните й изглеждаха безкръвни, а очите й… Студени и пронизващи като зимно утро. По изящния й образ нямаше нито следа от радост и смях.

— Върни се следобед — каза му и понечи да затръшне вратата през ръката му.

Касиан пъхна крака си в пролуката, преди да е счупила пръстите му. Ноздрите й се разшириха леко.

— Фейра те иска в къщата.

— В коя по-точно? — отвърна безизразно Неста, изглеждайки свъсено крака му. — Все пак има цели три.

Той сдържа гневния си отговор и всички напиращи въпроси. Това не беше подходящото бойно поле, а и той не й беше опонент. Не. Бяха му възложили задача да я заведе на определено място. А на него му оставаше да се моли, че прекрасният крайречен дом, в който Фейра и Рис току-що се бяха нанесли, нямаше да се превърне в купчина камъни.

— В новата къща е.

— Защо лично не дойде да ме вземе?

Касиан познаваше подозрителния блясък в очите й, леката скованост в гърба. Инстинктите му ги посрещнаха подобаващо, накараха го да я притисне, за да види какво ще се случи.

— Защото е Велика господарка на Двора на Нощта и е заета да управлява владенията си.

Хубаво. Май щяха да си спретнат една схватка тук и сега.

Чудесна увертюра към предстоящата битка.

Неста килна глава и златистокестенявата й коса провисна през едното й измършавяло рамо. При друг това движение би изразило замисленост. Нея обаче я превърна в хищник, преценяващ плячката си.

— И сестра ми — подхвана отново с онзи студен глас, лишен от всякаква емоция, — е сметнала, че трябва да се срещнем точно сега ?

— Знаеше, че вероятно ще ти трябва време да се освежиш, и искаше да ти даде предизвестие. Ще те очаква в единайсет.

Неста запремисля наум, а той се умълча в очакване на взрива.

Зениците й се разшириха внезапно.

— Защо реши, че ми трябват четири часа да се приведа в представителен вид?

Той прие поканата да я огледа — дългите й голи крака, елегантната извивка на ханша й, крехката талия, плашещо тънка, и пищни примамливи гърди, които ярко контрастираха с острите ъгли на изпъкналите й кости. Ако беше друга елфка, вероятно щяха да му потекат лигите. Щеше да я заухажва още от самото начало.