Сара Маас - Двор от скреж и звездна светлина

Тя седна на ръба на леглото, нахлузи обувките и се зае да ги връзва. Дори не вдигна поглед, когато Касиан наближи стаята и спря на прага.

Подуши въздуха с шумно смъркане.

Това говореше достатъчно.

— Надявах се поне да сменяш чаршафите между отделните посещения, но… очевидно и това не те притеснява.

Тя завърза едната обувка и вдигна смръщен поглед към него.

— Отново питам: какво те интересува?

Той сви рамене, макар че обтегнатото му лице издаваше достатъчно.

— Щом аз надушвам няколко различни елфа тук, значи и… приятелчетата ти могат.

— Досега никой не се е отказал.

Неста завърза и другата си обувка, усещайки лешниковия поглед на Касиан върху себе си.

— Чаят ти изстива — процеди той през зъби.

Тя стана, без да му обърне внимание, и отново огледа спалнята. Палтото й…

— Палтото ти е на пода до входната врата — обяви рязко Касиан. — Навън е студено, така че си вземи и шал.

Игнорирайки и този му съвет, Неста мина покрай него, без да го докосва, и намери тъмносиньото си палто на споменатото място. Преди няколко дни лятото бе започнало да отстъпва пред есента, и то с такива темпове, че й се беше наложило да извади топлите си дрехи.

Тя отвори рязко входната врата и му посочи коридора.

Касиан тръгна към нея, без да сваля очи от нейните, протегна ръка в движение и…

Грабна от месинговата закачалка на стената шала в небесносиньо и кремаво, който Илейн й беше подарила за рождения ден миналата пролет. Стисна го в юмрук и излезе от стаята, размятайки го като удушена змия.

Нещо го глождеше. Обикновено издържаше повече, преди да загуби контрол върху нервите си. Може би имаше нещо общо с причината Фейра да я вика в новата си къща.

Коремът й се сви леко, докато заключваше отвън четирите ключалки, заедно с магическата, която Фейра бе настояла Рис да монтира, свързана с нейната кръв и воля.

Не беше глупава — знаеше за броженията и в Притиан, и на континента след края на войната. Знаеше, че някои от елфическите кралства започваха да си позволяват твърде много по отношение на границите си и поведението си към човеците.

Но ако междувременно се беше появила нова заплаха…

Неста пропъди мисълта. Щеше да размишлява по въпроса, когато му дойдеше времето. Ако му дойдеше времето. Нямаше смисъл да пилее енергия по неоснователни страхове.

Четирите ключалки сякаш й се присмиваха, затова тръгна мълчаливо след Касиан, излизайки на оживената улица.

Къщата на речния бряг беше по-скоро имение, толкова ново, чисто и красиво, че още с влизането през внушителния мраморен свод в лъснатия вестибюл със стени и под в бяло и пясъчножълто Неста осъзна, че носи вчерашните си дрехи, косата й е немита, а обувките й са залети с вино.

Парапетите на огромното стълбище от просторното входно помещение бяха оформени като разперени криле, а точно над него от изящния таван висеше полилей от велариско стъкло, изобразяващ рояк падащи звезди. Елфическите светлини във всяка златиста сфера хвърляха блещукащи отражения по излъскания мраморен под, осеян с растения в саксии, дървени мебели, също велариско производство, и още изкуство, изкуство, изкуство… Дебели сини килими нарушаваха гладкото съвършенство на мрамора — дълги пътеки застилаха безкрайните коридори от двете страни на входа, а трета минаваше под стълбището, водейки към хълмистата ливада и сияещата река отвъд къщата.

Касиан я поведе наляво, към стаите за официални срещи, както й беше обяснила Фейра по време на единствената й обиколка в новата къща преди два месеца.

Тогава беше полупияна и едва издържа. Веднага намрази всяка от съвършените слънчеви стаи.

Повечето елфи купуваха на съпругите и другарките си безбожно скъпи бижута за слънцестоенето.

Рис беше купил на Фейра цял палат.

Не, всъщност беше купил поразен от войната имот, а после беше дал на другарката си свобода да създаде мечтания им дом.

И някак, мислеше си Неста, следвайки нетипично мълчаливия Касиан по коридора към един от кабинетите, чиито врати ги чакаха отворени, Фейра и Рис бяха успели да превърнат това място в уютен приветлив дом. Грамада, но все пак дом.

Дори изтънчените мебели, макар и красиви, изглеждаха създадени за удобство и почивка, за дълги разговори, придружени с хубава храна. Всяко произведение на изкуството беше или лично избрано от Фейра, или нарисувано от нея — имаше много портрети и изображения на приятелите й, новото й семейство.