Сара Маас - Двор от скреж и звездна светлина

Естествено, нито един на Неста.

Дори проклетият им баща присъстваше на стената — двамата с Илейн се усмихваха щастливо, каквито си ги спомняше, преди светът да отиде по дяволите.

Още по време на онази първа обиколка из къщата на Неста й беше направило впечатление, че нея я няма никъде. Замълча си, разбира се, но липсата й се наби на очи.

Затова едва сдържа нервите си, когато Касиан влезе в кабинета и обяви на някого:

— Водя я.

Неста се приготви да посрещне с гордо вдигната глава каквото и да я очакваше вътре, но Фейра просто се засмя и отвърна:

— Подранявате с пет минути. Впечатлена съм.

— Добра поличба за малко хазарт. Май не е зле да се отбием в „При Рита“ — провлачи Касиан, докато Неста влизаше в стаята с дървена ламперия.

Кабинетът предлагаше изглед към вътрешен двор с градина, имаше топла, ведра, наситена атмосфера и Неста би си признала, че харесва високата дъбова библиотека и меките мебели с тапицерия от зелено кадифе пред мраморната камина, ако не беше видяла кой седи в тях.

Фейра се беше настанила на дивана, облечена в дебел кремав пуловер и тъмен клин.

Рис, пременен в обичайното си черно, се беше облегнал със скръстени ръце на мраморната полица над камината.

А Амрен, в обичайното си сиво, седеше с кръстосани крака в илирианското кресло до пукащия огън и вирнатите й в крайчетата очи обхождаха неодобрително Неста. В отношенията й с дребната дама бяха настъпили най-много промени.

Неста не си позволи да се замисля за спора им на тържеството по случай края на лятото на кораба в реката. За мълчанието помежду им от онзи ден насам.

Поне Фейра се усмихна.

— Дочух, че си преживяла интересна нощ.

Неста просто премести поглед към Касиан, който седна в креслото срещу това на Амрен, към празното място до Фейра на дивана и към Рис, застанал до камината.

Изтупан в много по-официални дрехи от обичайното.

Одеждите на Велик господар.

Въпреки че Великата господарка на Двора на Нощта носеше облекло, подходящо за почивка у дома в слънчев есенен ден.

Неста остана с все така изправен гръб и гордо вдигната брадичка, ядосана, задето всички я зяпаха, докато заемаше мястото до сестра си. Задето Рис и Амрен видимо забелязаха мръсните й обувки, подушиха старите й дрехи, навярно и елфа от снощи.

— Изглеждаш потресаващо — отбеляза Амрен.

Неста прояви благоразумието да й спести гневния поглед.

И просто се направи, че не я е чула.

— Но все пак е трудно да изглеждаш добре — продължи Амрен, — когато си пила до късна нощ, а после си завела у дома първия срещнат.

Фейра завъртя глава към втората в командването на Великия господар. Рисанд обаче явно беше склонен да се съгласи с Амрен.

Поне Касиан си задържа езика зад зъбите, а Неста побърза да вземе думата, преди Фейра да потвърди или отрече коментара на Амрен:

— Не знаех, че външният ми вид е под твоя юрисдикция.

Сребърните очи на Амрен просветнаха с нищожен остатък от ужасяващата сила, която някога бе притежавала.

— Така е, когато харчиш купища от нашите пари за вино и боклуци.

Може би снощната й сметка беше преляла чашата. Интересно.

Неста погледна сестра си, която седеше сковано в другия край на дивана.

— Значи си ме извикала за едно хубаво хокане?

Очите на Фейра, същите като нейните, сякаш се поразнежиха.

— Не. Не е хокане. — Тя стрелна с остър поглед Рис, който продължаваше да мълчи с ледено изражение, после и Амрен, видимо бясна в креслото си. — Приеми го по-скоро като… дискусия.

— Не виждам защо сте решили да се занимавате с моя живот, камо ли да го превръщате в тема на дискусия — озъби се Неста и скочи на крака.

— Седни — изръмжа Рис.

Суровият му заповеднически тон, абсолютното могъщество в него…

Неста замръзна, опитвайки да се пребори с онази елфическа част от себе си, която бе готова да склони глава пред него. Касиан се приведе напред в креслото си, сякаш се канеше да скочи помежду им.

Неста обаче устоя на смъртоносния поглед на Рисанд. Свика цялото си непокорство, макар че заповедта му я държеше прикована на място, принуждаваше коленете й да се превият.

Рис процеди тихо:

— Ще седнеш. И ще я изслушаш.

Тя се изсмя гърлено.

— На мен не си ми Велик господар. Не приемам заповеди от теб.

Въпреки че познаваше могъществото му. Беше го видяла с очите си, усетила го беше. До ден-днешен трепереше край него. Най-силният Велик господар в историята.

Рис надуши страха й. Неста разбра това в мига, в който едното ъгълче на устата му се изви в жестока усмивка.