Сара Маас - Двор от скреж и звездна светлина

Все пак беше писала всичките си снощни питиета в механата на сметката на сестра си. Но и Фейра, и другарят й използваха само празни заплахи.

Неста изсумтя и завъртя древното кранче в банята. Леденият метал изскриптя и от чешмата плисна вода в пропуканата, покрита с петна вана.

На такова място й се живееше. Без прислуга, без следящи осъдителни погледи, без компания, като изключеше… Като изключеше случаите, в които разни досадни надути воини сметнеха за нужно да я проверят.

Ваната се напълни с топла вода след цели пет минути. Самият факт, че беше готова да влезе в нея, беше най-голямото й постижение през последната година. Първо се беше насилила да потопи краката си. И всеки следващ път се потапяше по още малко. Докато не свикна да седи във ваната, без сърцето да тръгва да изскача от гърдите й. Отне й цели месеци да го постигне.

Днес поне влезе в горещата вода без нито миг колебание. Докато отмие потта и другите остатъци от миналата нощ, елфът вече беше излязъл през прозореца.

Сексът не беше лош. И по-хубав беше правила, но и доста по-незадоволителен. Дори безсмъртието не успяваше да научи някои елфи на ловкост в леглото.

Затова тя реши да се научи. Започна с първия елф, когото доведе в апартамента си и който така и не разбра, че е била девствена, докато не видя капките кръв по чаршафите. Лицето му пребледня от ужас, искрен, потресен ужас.

Не от страх, че ще си навлече гнева на Фейра и Рисанд.

А на онзи непоносим илириански варварин.

Незнайно как се беше разчуло какво е станало по време на войната, на последната битка срещу Хиберн.

Че Касиан едва не е загинал, за да я защити от краля на Хиберн, че тя бе избрала да го покрие с тялото си в онези последни моменти.

Никой не подхващаше темата.

Неста почти не говореше с никого за нищо, камо ли за войната.

Но всички знаеха, че събитията от онази последна битка я бяха свързали завинаги с Касиан. Нищо, че едвам го понасяше. Нищо, че някога, много отдавна, още в смъртното си тяло и в къща, която вече не съществуваше, му беше позволила да я целуне по врата. Сега близостта му пораждаше у нея желание да чупи и руши.

Както понякога правеше силата й. Тайно.

Неста огледа запуснатия тъмен апартамент, изтърбушените мърляви мебели, купищата непрани дрехи и немити чинии.

Рисанд няколко пъти й предлагаше работа. Добри постове.

Но тя не ги искаше.

Считаше ги за подаяния, за начин да я привлекат в живота си, да й намерят полезно занимание. И не защото Рисанд я харесваше особено, а защото безкрайно много обичаше Фейра.

Великият господар открай време не я харесваше — и разговорите им в най-добрия случай бяха резервирани и делови.

Затова всеки жест към нея всъщност беше жест към другарката му. Не признак, че се нуждаят от Неста. Че я искат при тях.

И тя предпочиташе да прекарва времето си по свой начин. Все пак продължаваха да й дават пари.

На вратата се почука с такава сила, че целият апартамент се разтресе.

Тя стрелна поглед към предната стая и й хрумна да се направи, че вече е излязла, но… той я чуваше, подушваше я.

А ако събореше вратата, както май предстоеше да се случи, щеше да й се наложи да се оправдава пред стиснатия си хазяин.

Затова отключи и четирите ключалки.

Заключването им се беше превърнало във вечерен ритуал. Въпреки че се прибра с безименния елф и въпреки всичкото изпито вино, не беше забравила да завърти нито една. Явно инстинктивна мускулна памет. Беше ги монтирала още в деня на пристигането си преди месеци и оттогава ги заключваше всяка нощ.

Отвори вратата само колкото да види самодоволната усмивка на Касиан и я остави открехната, връщайки се за обувките си.

Той прие безгласната покана и влезе с чаша чай в ръка — вероятно взета назаем от кафенето на ъгъла. Или пък направо му я бяха подарили, като се имаше предвид, че обитателите на града бяха готови да целуват калните му ботуши.

Касиан плъзна поглед из мизерното й жилище и подсвирна.

— Знаеш, че можеш да си наемеш прислужница, нали?

Тя огледа малката всекидневна, издирвайки обувките си — провиснал диван, почерняла от сажди камина, прогризано от молци кресло — после надникна и в древната кухничка с напукани стени, а накрая се върна в спалнята.

Къде ги беше събула снощи?

— Като начало да пуснем малко свеж въздух — обади се той от съседната стая и прозорецът изскърца, пропускайки есенния бриз.

Неста намери обувките си в два противоположни ъгъла на стаята. Едната смърдеше на вино и изветряла бира.