Сара Маас - Двор от скреж и звездна светлина

Но студеният огън в синкавосивите очи на Неста се бе оказал съвсем друг вид изкушение. А след като се беше превърнала във Върховна елфка, вродената й доминантност, агресията й и противното й отношение към околните… Не без причина я избягваше. Дори след войната положението й в Двора на Нощта и в света извън него си оставаше твърде променливо. Елфката пред него неизменно го караше да се чувства като в плаващи пясъци.

След дълго мълчание Касиан отговори:

— Трябват ти няколко обилни хранения, вана и свестни дрехи.

Тя врътна очи, но вдигна ръка към ризата си.

Касиан добави:

— Единайсет часът. Изритай жалкия си приятел оттук и се измий, а аз ще ти донеса закуска.

Тя вдигна леко вежди.

Касиан й отвърна с полуусмивка.

— Мислиш, че не чувам как се облича тихо в спалнята ти и се мъчи да излезе крадешком през прозореца?

Сякаш в отговор откъм спалнята й долетя приглушено тупване. Неста изсъска.

— Ще се върна след час, за да проверя как се развиват нещата — повтори Касиан с онзи авторитетен тон, който винаги даваше на войниците му да разберат, че не бива да го притискат и че неслучайно носи седем Сифона.

Неста обаче не летеше с неговия легион, не беше под негово командване и определено не я интересуваше, че е на петстотин години и…

— Не си прави труда. Ще дойда навреме.

Той се отблъсна от вратата, отстъпи няколко крачки назад, разпервайки леко криле, и й се ухили по онзи вбесяващ начин.

— Имам нареждания. Трябва да те съпроводя от врата до врата.

Лицето й се обтегна.

— Иди да кацнеш на някой комин.

Той й се поклони драматично, не смееше да свали очи от нея. Беше излязла от Котела с могъща, тъмна дарба. И макар да не я използваше, макар да не беше споделила дори с Фейра и Амрен каква е точно и не беше демонстрирала и зрънце от нея през годината след войната… Касиан никога не заставаше в уязвима позиция спрямо друг хищник.

— С мляко или лимон пиеш чая си?

Тя затръшна вратата в лицето му.

После заключи и четирите ключалки. Бавно. Шумно.

Касиан си засвирука и тръгна обратно по сумрачния коридор, чудейки се дали горкият нещастник в апартамента й наистина е избягал през прозореца — главно от нея.

Трябваше да намери храна. Днес и на него щеше да му е нужна, особено след като Неста разбереше защо я вика сестра й.

Неста Арчерън не знаеше името на елфа.

Докато крачеше към спалнята, заобикаляйки колони от книги и купчини от дрехи, тя прерови наквасената си с вино памет и откри откъслечни спомени за нажежени погледи в механата, първата мокра гореща среща на устните им, потта, която я обливаше върху него, докато удоволствието и алкохолът не я изпратиха в забвение, но… не и името му.

Като стигна до тъмната тясна спалня, елфът вече беше на прозореца, а Касиан несъмнено гледаше жалкото му измъкване някъде от сенките на улицата. Чаршафите на месинговото легло бяха омачкани и наполовина свлечени върху скърцащия дървен под, а пукнатият прозорец вече беше отворен, когато гостът й се обърна към нея.

Беше красавец като повече Върховни елфи. Малко по-слабичък за вкуса й — направо момче в сравнение с грамадата от мускули, която току-що бе отпратила от вратата си. Когато Неста влезе в стаята, той изтръпна и погледна ризата си върху нея.

— Аз… това е…

Неста изхлузи ризата му през глава, оставайки чисто гола. Очите му се ококориха, но мирисът на страх остана, не от нея, а от посетителя й. Страх при внезапното прозрение коя беше тя всъщност, и за двора, и за Касиан. Неста му хвърли бялата риза.

— Вече може да използваш входната врата.

Елфът преглътна сухо и нахлузи ризата.

— А той… той още ли е…

Погледът му постоянно се връщаше към голите й гърди, настръхнали от утринната хладина. Към мястото между бедрата й.

— Довиждане — каза кратко Неста и тръгна към ръждивата протекла баня до спалнята си.

Поне разполагаше с течаща гореща вода.

Понякога.

Вече не помнеше колко пъти Фейра и останалите я бяха канили да се нанесе в градската къща. Тя всеки път отказваше.

Илейн живееше щастливо в новото им имение на брега на Сидра и бе прекарала пролетта и лятото в грижи за впечатляващата градина — усърдно избягвайки другаря си — но Неста… Беше безсмъртна и красива и нямаше намерение да започва вечния си живот, работейки за онези хора. Първо щеше да се наслади на всичко, което й предлагаше новият елфически облик.

Не се и съмняваше, че Фейра й е намислила едно добро хокане на малката им среща днес.