Ричард Форд - Разбитата корона

Бремето на всичко това почти я прекършваше, но Джанеса бе решена да го изтърпи. Засега тя беше в безопасност в Скайхелм, докато хората в Свободните държави, отвъд стените на столицата, бяха избивани от безмилостен враг. Смелите ѝ воини жертваха живота си, за да дадат време на града да укрепи защитите си преди неизбежното нападение.

И всяко нейно действие беше оценявано от приближените ѝ. От триста години монархът вземаше решенията си публично — или поне пред публиката, която успяваше да се събере в тронната зала. Там винаги бе пълно с придворни, висши и нисши благородници и безкраен низ от съветници, шамбелани и управители, повечето от които Джанеса дори не познаваше .

Едно лице обаче познаваше. Лице на жена, която сякаш все се спотайваше, преценяваше всяко нейно решение, съдеше я и откриваше слабостите ѝ. Баронеса Изабел Магрида.

О, къде бяха дните на Кралете Мечоносци, когато те са можели безнаказано да екзекутират враговете си, а понякога дори приятели.

Джанеса седеше търпеливо и се опитваше да изглежда царствено. Беше относително уверена, че влиза в ролята, и не очакваше някой да го оспори. За краткото време на престола тя бе опознала дълбините на лицемерието, до които всеки може да падне, и бе наблюдавала промените в поведението на мнозина. Само Одака Дуур си остана същият; строг и верен, нейната непоклатима скала. Едва ли щеше да се справи без него. Но сега Одака го нямаше, единственият ѝ съветник беше Роган, Сенешалът на Инквизицията, който стоеше до нея и се издигаше над тронната зала като лешояд над гниещ труп.

Роган обикновено си държеше езика зад зъбите. Той имаше мрачната задача да събира информация за враговете в Свободните държави и да действа според нея. Джанеса не хранеше илюзии как се събира тази информация. Носеха се слухове за тайни помещения из целия град и навсякъде из Свободните държави, посветени на изкуството на разпита. За сенешал Роган пък се твърдеше, че знае повече от всеки друг за историята и техниките на мъченията. Джанеса не можеше да го понася, но баща ѝ бе решил, че има нужда от него и неговата Инквизиция по причини, които ставаха все по-очевидни.

Един сивокос мъж влезе през арката в тронната зала. Куртката му беше зелена, украсена с короната и мечовете на Стийлхейвън, а под едната си ръка стискаше очукан шлем. Въпреки напредналата си възраст, той вървеше изправен и с гордо вирната брадичка.

Сенешал Роган се наведе, когато той приближи, и прошепна на Джанеса:

— Върховният командващ на Зелените куртки, Ваше Величество.

Джанеса не реагира. Беше ѝ неприятно да разчита на инквизитора за подобна информация, но все пак му бе благодарна. Щом Върховният командващ коленичи пред трона, тя му даде знак да се изправи.

— Ваше Величество — започна той със загрубял от крещенето на заповеди глас, — вече трети ден има сериозно брожение в Квартала на складовете. Запасите от зърно още са непокътнати, но тълпата явно смята да ги нападне и плячкоса. Като се има предвид и скорошният прилив от наемници в града, трудно овладяваме хаоса. Дванайсетима от хората ми бяха ранени, докато се опитваха да прекратят улични сбивания, а щетите върху имуществото възлизат на хиляди корони. Имаме нужда от още хора, Ваше Величество.

Имаме нужда от още хора. Все едни и същи думи. Имаме нужда от още хора. Имаме нужда от още провизии. Гладуваме. Умираме.

— Както знаете, Върховни командире, не мога да отделя повече хора — отговори тя. Беше свикнала да изрича това през последните дни и седмици. — Не мога да върна воини от бойното поле.

— Тогава трябва да обявим военно положение, Ваше Величество. Трябва да дадете на хората ми властта да наказват метежниците и да потушават безчинствата на наемниците с цялата ярост на Арлор. Иначе складовете с жито ще бъдат изпразнени до няколко дни и няма да остане и една безопасна кръчма в града.

Джанеса очакваше това — Одака я предупреди. Беше се надявала да избегне военното положение, което щеше да позволи на Зелените куртки да стегнат града в желязната си хватка. В града вече бе обявявано военно положение, при царуването на Каркан Узурпатора и след това, по време на Дългата суша. И в двата случая не беше свършило добре за кралете, чиито глави се бяха озовавали забодени на копия над градските стени. Но Джанеса не се страхуваше за своята глава. Позволеше ли на Зелените куртки да предприемат нужните мерки, спасените животи нямаше да са повече от погубените. Ако тълпата нападнеше складовете с жито и провизиите бъдеха плячкосани, сигурно щеше да настане страшен глад, но нямаше ли мъртвите да са пак толкова, ако позволи на Зелените куртки да избият мнозина от метежниците? Що за владетел щеше да е, ако разреши това? Дали щяха да я нарекат кралицата тиранин? Щяха да я нарекат Червената кралица, която удави в кръв собствения си народ. И преди знаеше, че Стоманената корона ще тежи, че първата ѝ задача е да даде отпор на безмилостния нашественик, но не си беше представяла, че ще избива хората, които се надяваше да опази.