Ричард Форд - Разбитата корона

— Не — отговори тя. — Трябва да намерите друг начин, командире.

Сивите вежди на мъжа се събраха в смръщване, сякаш искаше да възрази на решението ѝ, но предаността към Короната го удържаше. Тя се възхити на верността му, дори изпита съчувствие към него, но нямаше да се откаже от решението си.

— Моля за извинение, Ваше Величество — сенешал Роган се наведе страховито над нея и Джанеса внезапно осъзна колко много ѝ липсва внушителната осанка на Одака Дуур, нейния някогашен регент и предпочитан съветник. — Вероятно има начин да осигурим още хора на Върховния командващ. Ако отворим областните затвори и настаним там наемниците, ще можем да овладеем насилието, като позволим на Зелените куртки да се съсредоточат върху охраняването на Квартала на складовете.

— Предлагате да хвърлим в затвора мъжете, които са дошли да защитават града?

Роган се усмихна за миг като змия, която се готви да глътне плъх.

— Не да ги затворим, Ваше Величество. Само да ги настаним. Там могат да безчинстват колкото си искат. Ще са опасни само за себе си, но не и за населението. И така ще дадем възможност на Зелените куртки да изпълнят задълженията си в града.

Джанеса погледна инквизитора, опитваше се да намери уловката в този план. Изобщо не му вярваше и знаеше, че вероятно има някакъв потаен мотив да предлага тъмниците, които бяха предимно във властта на Инквизицията. Накрая обаче не можа да измисли по-добър вариант.

— Добре — каза тя. — Такова решение устройва ли ви, Върховни командире?

Сивокосият мъж я гледаше с отворена уста — изражение, което Джанеса беше виждала много пъти, — но той знаеше, че това е добра сделка и трябва да я приеме. Откакто се качи на трона, Джанеса неведнъж бе изпадала в такова положение, но ако не друго, досега беше станало ясно, че вземе ли решение, не отстъпва от него.

— Ще се наложи, Ваше Величество — каза той и бързо прикри разочарованието си с елегантен поклон. После, без да чака да го освободят, се обърна и излезе от тронната зала.

— Много дипломатично, Ваше Величество — прошепна Роган. — Държавническите ви умения разцъфват с всеки изминал ден.

Джанеса кимна, но се чувстваше манипулирана. Роган първо я съветваше, а после я караше да мисли, че сама е взела правилното решение. Той очевидно упражняваше влиянието си върху нея, но засега тя не смяташе, че я е насочил погрешно. Вероятно това бе част от коварството му. Джанеса знаеше, че трябва да наблюдава добре сенешала, вероятно дори да накара да го следят, макар че нямаше представа кой би могъл да следи нейния най-добър шпионин.

Щом Върховният командващ напусна тронната зала, Джанеса чу приближаването на тежки стъпки и с огромно облекчение видя Одака Дуур да влиза начело на почетна стража — четирима Рицари на Кръвта с техните алени брони, по които всяка плочка бе поръбена със злато и те сякаш бяха оплетени с бодливи златни клони. От коронацията ѝ насам тя не беше виждала Одака без сивата му ризница. С всеки изминал ден лицето му ставаше все по-угрижено и той вече приличаше на човек, който изнемогва под бремето на отговорностите си.

— Ваше Величество — каза Одака, коленичи и склони глава, — бих искал да говоря с вас… насаме.

Джанеса му даде знак да се изправи и тъкмо щеше да отпрати царедворците от тронната зала, когато Роган сложи хищната си ръка на рамото ѝ. Отдръпна я бързо, когато тя погледна към мястото, където бе дръзнал да я докосне.

— Ваше Величество, трябва да се спази протоколът. За държавни дела не бива да се разпуска…

— Вън! — изрева Одака, преди сенешалът да довърши.

Всички придворни се подчиниха на заповедта и се изнизаха бързо през арката. Никой не искаше да събужда гнева му.

Роган вдигна неодобрително вежда.

— Вие също, сенешале — каза Одака, без да крие отвращението си. — Вече нямаме нужда от присъствието ви.

Дори да се засегна или да искаше да възрази, Роган остана безизразен. Сведе глава към Джанеса в поклон и тръгна спокойно през залата. Одака стоеше и чакаше, като дори не благоволи да погледне към него. Когато Роган излезе, той се приближи към Джанеса, сниши глас и заговори като предишния Одака:

— Моля да ме извините, че трябваше да изтърпите сенешала заради отсъствието ми, Ваше Величество.

— Няма защо. Способна съм да се справя с Роган — Джанеса се надяваше, че звучи по-уверено, отколкото се чувстваше. — Какви са новините от север?

Одака изглеждаше дори по-мрачен от обичайно.

— Армиите на Свободните държави са под огромен натиск. Генерал Хоуки предвожда останките от войската на Стийлхейвън. Само херцог Логар е повел воините си от Валдор, останалите благородници не са се включили в битката, избрали са да укрепят защитите си, вместо да се притекат на помощ на столицата. Сражаваме се смело в ариергарда, но накрая ще претърпим поражение.