Раймонд Фейст - Крал на пепелища

От уроците си по история и двамата знаеха, че много благородници имат незаконни деца, и ако имаше някаква родствена връзка между Деклан и барон Дейлон, то това едва ли беше нещо изненадващо.

— Е, хайде да намерим хан, да ядем и да съставим някои планове… — Хава се усмихна и добави: — Мъжо.

Той се пресегна и за малко да я дръпне от седлото. Тя се засмя и попита:

— Какво?

Хату я прегърна и прошепна в ухото ѝ:

— Винаги съм те обичал, Хава, още откакто бяхме деца. Просто не го осъзнавах, докато не тръгнахме на това пътуване заедно.

Тя се отдръпна леко. Очите ѝ блестяха от сълзи. Примигна да ги махне и отвърна:

— И аз теб. Ти си моето сърце.

Той се усмихна и изтри сълзите си с опакото на ръката си.

— Изглежда, имаме да си споделим много неща. И… — Засмя се. — Наистина съм страшно гладен.

Тя не можа да се сдържи и се засмя.

— И аз.

— И може би, жено, можем да… обсъдим какво си научила от Напудрените жени след като се нахраним?

Тя го изгледа за миг, а след това го дари със закачлива усмивка.

— Може би.

Деклан стоеше неподвижно, хванал юздите на изнервения си кон. Чакал беше при портата близо час, след като се разбра с намръщения пазач, който накрая с неохота се съгласи да съобщи в замъка, че ковачът от Хълма на Беран търси аудиенция с барона.

Най-сетне Балвен се появи и тръгна към него. Когато се приближи достатъчно, за да се чуват, каза:

— Искаш да говориш с милорд ли?

— Хълмът на Беран беше нападнат — каза Деклан.

— Известиха ли гарнизона в Истърли?

— Точно за това исках да говоря с негово благородие. Всичко беше свършило, преди да можем да пратим ездач до гарнизона.

Балвен го погледна и каза:

— Ела с мен. — Даде знак на един слуга, младо момче, да дойде да държи коня на Деклан и му нареди: — Почакай тук. Няма да се бавим.

Отведе Деклан в една малка стая, където барон Дейлон четеше някакво донесение. Той вдигна глава и се усмихна.

— Ковачът от Съглашението.

— От Хълма на Беран вече, милорд.

— Е, как вървят нещата в Хълма на Беран… Деклан беше, нали?

— Да, милорд. Не вървят добре. Бяхме нападнати от група наемници, които убиха собственика на един хан, бащата на годеницата ми. Отвлякоха я с друго момиче и освен това запалиха хана.

— Това е лоша новина — каза Дейлон. — Но защо идваш тук? Трябвало е да идеш в Истърли, за да може гарнизонът да се вдигне и да спасят момичетата.

— Нямахме време. Подгонихме ги и избихме всички освен един. Момичетата бяха спасени.

— О — каза барон Дейлон. Погледна го. — Без един, каза.

— Избрах най-младия от разбойниците и му казах да разгласи където отиде, че само сурово и бързо правосъдие чака бандити в Хълма на Беран.

Дейлон се усмихна.

— Това е умно.

— Трябва ни гарнизон, милорд. Градчето вече е толкова голямо, че дори липсата на пристав е проблем. Повечето хора са сговорни, но минават толкова много пътници, че е… трудно е да се поддържа ред понякога. Ние сме част от баронството ви, но… — Трудно му беше да облече мислите си в думи, макар да беше преповтарял наум словото си десетина пъти, докато чакаше.

— Чувствате се изоставени — подсказа му Балвен.

Деклан каза:

— Да. Спазваме закона, плащаме си данъците и не искаме друго, но вече ни трябва закрилата ви.

— Трудно е — отвърна Дейлон. — Не мога просто да направя нов гарнизон, но все пак… — Помълча, помисли и каза: — Мога да направя следното. Тъй като е ясно, че ти си спасил момичетата и си повел мъжете, които са се справили с онези бандити, обявявам те за мой пристав в Хълма на Беран. — Махна на Балвен. — Донеси трийсет жълтици.

Балвен излезе бързо, а Дейлон каза на Деклан:

— Ще ти дам пари, за да събереш милиция. Въоръжи мъжете, които са без оръжие, и виж дали ще можеш да ги убедиш да тренират. Войници, които седят по цял ден и чакат за неприятност, са скъпи, но група доброволци от града, които могат да бъдат подсилени от Истърли, би трябвало да стигат, докато мога да си позволя още един гарнизон. Ще го направиш ли?

Деклан се поколеба, а после — Балвен тъкмо влизаше — отвърна:

— Да, милорд.

— Добре — каза Дейлон. Махна на Балвен да даде кесията на Деклан и с това разговорът приключи.

Щом стигнаха до вратата към двора, където бе конят на Деклан, Балвен заговори:

— Прати ми вест до една седмица и след това пращай всеки месец, за да знам как напредва милицията ти. — После добави дружески: — Баронът е предпазлив, стане ли дума за разходи: предпочита да се грижи търговията да процъфтява и хората да са нахранени, вместо да плаща за войници, които седят по цял ден, но мисля, че си прав. Скоро ще ни трябва гарнизон в Хълма на Беран. Ще го имам предвид. Е, благодаря ти, че поднесе този въпрос на вниманието ни. До седмица или две трябва да дойде доклад и от Истърли. Желая ти хубав ден.