Раймонд Фейст - Крал на пепелища

Из пазарите обикаляха градски стражи и си отваряха очите за кражби и свади, но им липсваше напрегнатият вид и държане, присъщо за стражите в други градове. Хату се ококори, като видя, че търговците поздравяват стражите по име, а те им отвръщат с усмивки и си разменят любезности. Бодай забеляза изражението на Хату и рече:

— Удивителен град, нали?

— Да — каза Хату и погледна Хава.

Тя кимна в съгласие.

— Никога не съм виждала такъв.

— Като Итракия — каза Бодай. — Унищожена, когато вие двамата сте били още бебета. — Погледна ги отново и добави: — Маркенет е най-богатият и най-процъфтяващ град на цял Гарн след унищожението на Итракия.

— Баронът и последният крал на Итракия бяха близки и изглежда, споделяха идеята да поддържат общото благо — продължи той. — Повечето владетели просто взимат от своя народ. По-добре е човек и да дава също така, и благоденствието да е за всички. Барон Дейлон е щедър в закрилата си и милостив с данъците. Той притежава най-богатите орни земи и насаждения на западното крайбрежие на Северна Тембрия, търгува честно и въздава правосъдие с твърда ръка. Как да не обичаш такава страна и такъв владетел? Какво лошо има тук?

Хату осъзна, че това е повече от риторичен въпрос, и каза:

— Все има нещо.

Бодай се засмя, после попита:

— Хава?

Тя се огледа и отвърна:

— Както каза Хату, не може да няма нещо.

— И двамата сте млади — каза Бодай. — Ще се научите. Градовете са като живи същества, във и за себе си. Те живеят, опитват се да израстват; и понякога този растеж е извън способността им да се поддържат, така че рухват. Това е град на своя връх. Има две възможности: да продължи да се разширява, докато повече не може да се самоиздържа, или да намери удобен предел.

Хату довърши:

— А намирането на този предел, без сам да си навреди, е сложното.

— Именно. Някои градове, държави и нации са в почти постоянно състояние на промяна: безредие, спокойствие, мир и война. Други са ограничени от своите природни ресурси, лоши търговски връзки, болести или други фактори. Но тук… — Бодай направи широк жест с ръка. — Нищо от това не е явно видимо.

— И ето какво трябва да знаеш, Хатушали, защото не е нещо, на което си обучаван. Не говоря за контрабандисти, престъпници, подкупени митнически агенти или всички онези невидими неща, които знаеш твърде добре. Други неща, които са неявни, скрити, невидими, те често са най-важните. — Замълча за момент. — Барон Дюмарш е много умен човек; някои дори биха могли да кажат, че отстъпва само на Огнегривия и Маркензас — на Итракия. Тук са построени театри, композира се музика и всички живеят добре. Това е рай.

— Тъй че някой ще дойде и ще се опита да го превземе — каза Хава.

Бодай се засмя и поклати глава.

— Това е едно много опростено заключение. Не е чак толкова просто, но това не значи, че не си права; има интелигентност в теб, която повечето не оценяват. — Въздъхна. — Вие двамата си подхождате. — Посочи Хату и каза: — Ти обаче отделяш прекалено много време за мислене. — Посочи Хава. — А ти понякога не достатъчно. — Засмя се. После се обърна отново към Хату. — Но ти, момче, подготвяй се добре преди да действаш. — Отново посочи Хава. — Ти също би могла да се научиш от това, Хава. — Усмихна се. — Защото си малко импулсивна. — Изгледа пак Хату. — От нея можеш да се научиш по-малко да се колебаеш. — После усмивката му помръкна. — Заедно двамата бихте могли да се окажете много опасни.

Хава и Хату го гледаха колебливо, а той продължи:

— Не ограничавам проучването на учениците си до времето, в което работя пряко с тях. Познавам Фасария и другите учители в селото и питам за подопечните си. — Посочи Хату, но заговори на Хава: — С него сме пътували заедно и вярвам, че го познавам доста добре. Ти — посочи я, — теб те познавам по-малко.

Сви рамене, обърна се напред и им махна да продължат.

Наближаваха главната порта, до която стоеше мъж в напреднала възраст.

— Почти приключихме — каза Бодай. — Но първо ще поговоря с всеки от вас насаме.

Махна на Хату да слезе от коня си и двамата се отдалечиха малко. Когато Хава вече не можеше да ги чуе, Бодай заговори:

— Сега, след като този Деклан и други в Хълма на Беран са те срещнали, ще продължите с хитрината, че Хава е твоя жена. Тя ще те подкрепя в тази мисия. Ще трябва да поддържате тази фасада за известно време, може би месеци или дори години, но докато не ти се каже нещо друго, ще правиш каквото ти каже онзи мъж ей там. — Посочи мъжа до портата. — Той е личният слуга на барона, но също така му е незаконен брат и е най-довереното лице на барона. Изчакай тук.