Раймонд Фейст - Крал на пепелища

Върна се при Хава, която чакаше с конете, и сложи ръка на рамото ѝ.

— Ти вече си жената на Хату. Ще трябва да се придържаш към тази игра колкото се наложи. Отиваш където той отиде. Дай му всички основания да ти се доверява. Роди му бебета, ако потрябва. Това е дълга игра.

Хава разбра. Някои агенти живееха години под прикритие, внедряваха се дълбоко в някоя общност, преди да бъдат призовани да действат.

Бодай продължи още по-сериозно, гледаше я втренчено в очите:

— В момента, в който пристигне вестта, правиш каквото ти се каже, дори това да означава, че трябва да го убиеш и веднага да се върнеш. Дори и да си майката на децата му. Можеш ли да направиш това?

Тя се поколеба само за миг, след което кимна.

Бодай махна на Хату да дойде при тях, след което им каза:

— Това са последните ви заповеди: чакайте, наблюдавайте и учете. Ако откриете нещо съдбоносно важно за нашите интереси, намерете един от агентите ни в хана „Знакът на чайките“. Лесно ще го намерите. Срещу него има малък антикварен дюкян, който продава стоки от цял свят. Държи го Петир. Намирате го и повтаряте три пъти: „Нося съобщение за дядо“, а след това му предавате каквото съобщение имате. Той ще го препрати до нас колкото може по-бързо и ще ви се обади, ако има отговор.

— Това е краят на моята роля в това. — Бодай се обърна към портата и видя, че Балвен се приближава. Посочи го и каза: — Този мъж ще ви каже всичко останало, което трябва да знаете.

Поведоха конете към портата и спряха пред Балвен. Бодай му представи Хату и Хава и им каза отново:

— Ще правите каквото той ви каже.

После се обърна, погледна Балвен и каза:

— Това е момчето. Нашата задача е изпълнена. Уговорката ни приключи.

Когато Бодай понечи да се обърне, Балвен попита:

— Кое е това момиче?

— Жена му — каза Бодай, докато яхаше коня си. — Казва се Хава.

— Жена? Нямаше никаква…

Бодай го прекъсна:

— Нямаше никакво указание да го спираме да се жени. — И добави с кисела усмивка: — Тъй че получавате две на цената на едно!

И без да чака за отговор, обърна коня си и подкара надолу.

Балвен погледна Хату и каза:

— Свали си шапката.

Хату направи каквото му наредиха и Балвен хвърли бърз поглед на мръсното, но все пак различимо медно и златно, и каза:

— Сложи си я. Елате с мен.

Обърна се и Хату и Хава го последваха. Хава погледна Хату и леко повдигна вежда във въпрос: какво става? Той отвърна с леко поклащане на главата, но добави успокоителна усмивка в опит да ѝ каже, че според него всичко ще е наред.

Последваха Балвен в замъка на барона. Стените на древната цитадела бяха поправяни и обновявани много пъти, така че приличаше не толкова на укрепление, колкото на величествен монумент на мир и благоденствие. Поколения предци на барон Дейлон бяха добавяли фасади и усъвършенствания, като резбованите и излъскани дървени врати в главния сводест коридор, където някога, преди десетилетия, бяха сложени тежки греди, подсилени с желязо.

Подът на входната зала беше от лъскав мрамор и бе покрит с дебели тъкани килими. Огромен полилей висеше от тавана на лъскави вериги.

На Хату и Хава им бе нужна цялата им самодисциплина, за да не зяпнат ококорени изящните пана на стената отляво на огромното стълбище. Високите сводести прозорци огряваха величествения вход с ярка светлина.

Въведоха ги в огромна зала, насред която имаше дълга маса. Минаха през двойната врата в края на лявата страна и влязоха в коридор, който свършваше в стая с внушителни размери, с кръг столове около кръгла маса.

— Изчакайте тук — каза им Балвен и посочи един ъгъл.

Това, че не ги поканиха да седнат, не изненада Хату, тъй като предишните срещи с благородници, макар и от по-низшите, го бяха научили, че хората от простолюдието не се канят да седнат.

След няколко минути Балвен влезе с друг мъж, облечен в изящни дрехи: копринена риза, ленени панталони и кожени ботуши до глезените, с колан в същия цвят.

— Аз съм барон Дейлон Дюмарш — каза мъжът и махна на Хату да се приближи, а Балвен застана до Хава, давайки ясно да се разбере, че тя трябва да остане на мястото си.

Баронът седна и даде знак на Хату също да седне.

Хату се изненада, но направи каквото му казаха.

Дейлон се наведе напред и каза:

— Знаеш ли кой си ти?

Хату помълча за миг, после отвърна:

— Аз съм Хатушали. От Изтока.

Дейлон се засмя.

— От Изтока… И имаш да разкажеш някои интересни приказки за отглеждането си, обзалагам се… Но това някой друг път.