Раймонд Фейст - Крал на пепелища

— Има едно градче на север, Хълмът на Беран — каза Дейлон. — Разположено е в далечния край на земите ми, но все пак е в границите на Маркензас. Търговията е оживена, околните земи са богати и една предприемчива двойка би могла да си устрои чудесен живот, дори да благоденства там. Разраства се, така че новодошли се набиват много по-малко на очи, отколкото в други селища във владенията ми. Можете да живеете там мирно до края на дните си, ако криете самоличността си.

Баронът нямаше представа, че Хату вече е бил в това градче.

— Ще го имам предвид, милорд. Много сте щедър.

Дейлон извади една кесия и му я подаде.

— В знак на обичта ми към твоя баща. Той наистина беше велик мъж, може би най-добрият, когото съм познавал. Въпреки че кралството му си отиде, добре е че родословието му не е. Виновен съм, че измених на човек, когото обичах, но се радвам, че мога да спася неговия син. Надявам се да прецениш, че всички наши дългове са изравнени.

Хату отново сви рамене.

— Както казах, никога не съм го познавал, така че вашата загуба е по-голяма от моята. За своя живот ви благодаря и смятам, че в дълг съм всъщност аз. Не знам какво би могъл да направи за вас един прост човек като мен, милорд, но трябва само да го поискате.

— Съветвам те да отидеш в Хълма на Беран. Ако уседнеш там, пращай ми вест от време на време. Бих искал да чувам как се справя синът на стария ми приятел.

Стана и Хату също се изправи.

Младежът се поклони сковано, несигурен доколко неочакваното му издигане до кралски ранг променя нещо. След като нямаше замък или войска, не променяше всъщност почти нищо. Погледна Балвен, който му кимна в знак, че е време двамата с Хава да напуснат.

При конюшните Хату благодари на Балвен и с Хава подкараха бавно извън портата и обратно в града. Щом стигнаха до едно сравнително тихо място, далече от оживените пазари долу, Хава дръпна юздите и попита:

— Е, значи си крал?

— Само на име, изглежда. От малкото, което знам за историята на Итракия, сега тя е запустяла земя с изпепелени градове и изоставени села. Каквото е имало ценно, отнесено е, когато е паднала. — Хату се усмихна. — Все пак, ако ти харесва, мога да те наричам „моя кралице“?

Изражението на Хава показа, че не иска точно това.

— Сега какво?

Хату отвори кесията, която му беше дал барон Дейлон, погледна вътре и каза:

— Явно трябва да се върнем в Хълма на Беран.

— Нима?

— Така мисля. Баронът, изглежда, ни иска там и едва ли ще бъдем поканени отново тук скоро, тъй че да намерим нещо полезно в града е малко вероятно. — Огледа се. — Освен това, както той каза, тук има твърде много хора, които могат да разпространят новината за съществуването ми, която лесно ще стигне до ушите на онези, които искат смъртта ми.

Посочи шапката си.

— Трябва ни боя, качествена боя, която няма да се отмива лесно. Просто колкото да направи косата ми червеникавокафява. — Потупа се по корема. — И съм гладен, тъй че също така ни трябва хубав хан с хубава стая. — Усмихна ѝ се. — И щом останем сами, удоволствията на един мъж и жена му.

— Не сме наистина женени — напомни му тя с насмешливо неодобрение.

— Пропуск, който трябва да поправим колкото се може по-скоро. Деклан спомена за много сватби, вдигани по Средилетие. Ще съчиним история как искаме по-сериозна церемония от… каквато сме имали преди. — Започна да се смее. — Тази нощ ще спим в меко легло след страхотно ядене… — тръсна кесията — и ще спретнем някоя правдоподобна историйка. Ще сме мъж и жена и ще останем в Хълма на Беран, докато не се наложи да си заминем.

Знаеше, че никога повече няма да се отзове на исканията на Коалтачин, защото за него бе ясно, че думите на Бодай към Балвен го бяха освободили от всякакво задължение към Скритото кралство. Но Хава все още нямаше нужда да знае това.

Закъта дълбоко в ума си възможността някой ден да му се наложи да попречи на жена си да го убие.

— А утре накъде? — попита тя.

— Днес хубав хан, а утре — към Хълма на Беран.

— А после какво?

— Ще го обмислим когато стигнем там. Но Деклан спомена за продажба на хан. Не знам дали има по-добро място, където да слушаш слухове и разкази от пияни пътници. Може би ще станем ханджии?

Хава се усмихна.

— Топло легло всяка нощ и играя съпруга вместо курва? Звучи доста приемливо. — Помълча, после добави: — Като стана дума за Деклан, аз ли съм лишена от усет, или той наистина прилича много на барона?

Хату се ококори.

— Точно затова си помислих, че съм го виждал! Да, има прилика.