Раймонд Фейст - Крал на пепелища

Бодай завъртя очи към небето.

— Това е Пащар, глупако. Къде си мислиш, че си?

— Бягахме през горите и не бяхме сигурни колко сме изминали.

— Къде са Реза и момичето?

— Реза е мъртъв.

— Зусара няма да е доволен. А момичето?

— Тя е с конете, наблизо.

Бодай помълча, после каза:

— Иди я вземи. Тръгвате на север, докато се скриете от поглед, после се връщате по главния път в градчето. Онези, които ви търсят, все още са наблизо, макар че може да са се върнали в Колос. Щом дойдете, намерете ме на конския пазар.

Хату забърза към чакащата го Хава, обясни ѝ положението и двамата изпълниха указанията на Бодай.

На пазара Бодай показно ги прегърна и им прошепна:

— Търговци сме. Това е прикритието, което използвам в тази част на света. Вие сте ми деца.

Хава хвърли предупредителен поглед на Хату, поклати леко глава и за миг той се обърка; после осъзна, че е притеснена от нещо.

Бодай забеляза това и попита:

— Какво има?

Хава отвърна почти шепнешком:

— Как изглеждаме.

Бодай и Хава имаха сходен цвят на кожата, леко маслинов тен, и имаха смътно подобие около челото и очите; но Хату изобщо не приличаше на тях — кожата му беше светла и лицето му ставаше луничаво при повече слънце.

Бодай не разбра какво точно има предвид Хава, но Хату веднага схвана и каза:

— Хава би могла да мине за ваша дъщеря, но аз изобщо не приличам на вас, тъй че би трябвало да съм мъж на дъщеря ви.

Бодай кимна.

— Твоята жена! Зусара нареди тя да е близо до теб, тъй че защо не? В уговорката ни с барона не се казва дали трябва да си сам. Да, това ще свърши работа. С малко късмет изобщо няма да трябва да обясняваме на никого, но ако възникнат въпроси, това е добър отговор. Ще купя няколко коня и ще сме търговци на коне. Има едно градче в северния край на Маркензас, Хълма на Беран, където можем да ги продадем, после пътуваме бързо към Маркенет. Щом изпълним задълженията си към барона, ще се задържа няколко дни и можем да установим Хава.

Хату тръгна с Бодай да изберат конете. За миг се обърна към Хава и осъзна, че ако задачата ѝ наистина е да го убие, Бодай ще ѝ каже кога да го направи.

Стигнаха до Хълма на Беран, всеки повел два допълнителни коня. Бодай ги поведе по първата улица на изток, а после по друг път, после отново завиха на изток и стигнаха двора на Тенда, търговеца на коне.

Набитият мъж с лек недъг в левия крак ги поздрави:

— Бодай! Върна се толкова скоро?

— Намерих човек, който нямаше търпение да си продаде стоката в Пащар. Тъй че си рекох, защо да се връщам без нещо за продан? — Кимна към Хава, щом слезе от седлото.

— Това е дъщеря ми, а това е калпавият ѝ съпруг. — Последното го каза със смях, за да покаже, че е шега.

Тенда прокара длан по плешивото си теме и рече:

— Ами, тук в момента като че ли има необичайно търсене на коне, така че ще ти ги взема, ако цената е добра.

Сключиха сделката още преди Хава и Хату да успеят да слязат. Бодай всъщност не печелеше нищо, но тъй като сделката беше само прикритие, сумата не беше важна. Трябваше да се отърват от конете, за да могат да пътуват по-бързо и да стигнат в Маркенет по-следващия ден, който беше уговореният ден за срещата им с някой си Балвен.

Поеха на юг през градчето. Щом стигнаха до хана „Трите звезди“, видяха работници, които вдигаха сградата, изтърбушена наскоро от пожар. Бодай зърна позната фигура на покрива — млад мъж, който къртеше с кука овъгленото от почти непокътнатите греди, докато други работници подменяха изгоряла дограма, и извика:

— Деклан!

На Деклан му отне миг, за да се сети кой го вика, тъй като се бяха срещали само веднъж, но после го позна.

— Здравей, Бодай!

— Какво е станало?

— Помниш ли оня тип, за който ме предупреди? — каза Деклан, след като се премести до ръба на покрива и скочи пъргаво на земята.

— Помня — отвърна лъжливият търговец на коне.

— Той убил оня стария, Мизенер.

— Мизенер? — възкликна Бодай и слезе от коня. — Не разбрах, че е той. Беше легендарен капитан на изток. Не знам защо беше тука, но ако онзи е убил Мизенер, значи е голям боец.

— Върна се тук, уби приятеля ми Леон и отвлече дъщеря му и още едно момиче.

— Това е трагично — каза Бодай. — Ужасна загуба.

— Да — съгласи се Деклан.

Един работник наблизо се обади:

— Той не ти казва всичко, старче. Деклан поведе няколко момци, намериха оня Тайри и Деклан го уби и освободиха момичетата.

Бодай изгледа младия ковач, а после каза:

— Ако си убил убиеца на Мизенер, спечелил си име, млади ми приятелю. Макар че може би не името, което би искал да си заслужиш.