Раймонд Фейст - Крал на пепелища

Опипа разсеяно кесийката с монетите, останали от запасите на Хава, и я пъхна под колана си. Не искаше да влезе в някой дюкян и да привлече внимание към себе си: реши, че ще изпъква много по-малко около сергиите.

Докато стигне до центъра на града, всички пазарни щандове бяха вдигнати и продавачите подреждаха стоките си. Той се оглеждаше за продавач на дрехи. Едно въже, изпънато между два стълба с проснати на него ризи, привлече вниманието му и той тръгна към него.

— Какво търсиш? — попита продавачът.

Хату сви рамене.

— Някоя туника ще ми свърши работа. И дебела риза.

— Ризи и туники имам. — Говорът му издаваше чужди корени, но на Хату му беше трудно да определи произхода му. Нещо в него му прозвуча смътно познато, но не можеше точно да определи какво е.

Престори се, че разглежда всевъзможните облекла, макар че вече бе решил за една светложълта риза. Беше достатъчно ярка, за да убеди всички, че не е човек, който се опитва да се скрие, но и не толкова ярка, че да привлече нежелано внимание.

След още малко оглед и без да обръща внимание на непрекъснатото бърборене на търговеца, който гарантираше, че всяка риза по някакъв начин е по-добра от предишната, Хату посегна към жълтата риза. Беше с дълги ръкави, обшита с дантела предница и с пришита яка, което я правеше по-фина от тези, които обикновено носеше простолюдието. Посочи яката и погледна търговеца питащо.

— Шивачката каза, че като я обърнеш нагоре, пазиш тила си да не изгори на слънцето, и че спира и вятъра. — Продавачът сви рамене, като да каже, че не може да твърди доколко моделът е ефикасен. — Това палто също е нейна работа. — Посочи едно тъмносиво палто и подкани Хату да го погледне. — Вълнено е, здраво и топло.

Хату огледа палтото. Смъкна го от куката и го облече. Беше му до коленете и му беше малко широко в раменете, но не толкова, че да е неудобно. Продавачът обърна яката нагоре.

— Като ризата е, виждаш ли? Пази и от вятър, и от слънце. Освен това е промазано, за да издържа на дъжд.

— Колко струва?

Пазаренето продължи няколко минути по-дълго от обичайното, но Хату искаше да даде време на Хава да стигне до конете. Накрая се спогодиха за цена, когато Хату предложи малко повече, обаче да се включи и жълтата риза.

Хату свали старото си палто и бързо облече жълтата риза. Хвърли мръсното си старо палто на земята, почти сигурен, че търговецът ще го вземе, ще го изпере и ще се опита да го продаде още на другия ден, и навлече отгоре новото палто, като остави копчетата незакопчани, за да се вижда жълтата риза. Беше сигурен, че вече изглежда достатъчно различно.

Тръгна с бавна, но отмерена походка, като се оглеждаше в опит да научи нещо за онези, които ги бяха гонили предната нощ. Беше млад и здрав, но уморен до кости. Все пак колкото по-скоро с Хава се върнеха на пътя, толкова по-скоро щяха да стигнат до Пащар и майстор Бодай.

Наближи северната страна на градчето и зави на изток по една уличка, която водеше до мостче над един поток и после на пътя към нивите. Беше зърнал моста, докато заобикаляха източната страна на градчето, и знаеше, че е най-бързият му маршрут до Хава, която чакаше с конете. Съжаляваше, че не бе могъл да осигури храна за конете, но човек, понесъл чувал със зърно извън градчето, щеше да изглежда твърде подозрително. Конете трябваше да се примирят с още един ден паша.

Видя някакъв мъж до една стена и наведе брадичка, за да прикрие лицето си под широката периферия на шапката си. Щом го подмина, по-скоро усети, отколкото чу връхлитането отзад.

Хату направи стъпка встрани и нападателят изхвърча в празното пространство, където бе стоял допреди миг. Хату се превъртя, ниско наведен, бръкна под палтото и извади дълга кама.

Бързо перване по кокалчетата на пръстите едва не го накара да я изпусне. Той загуби равновесие от неочаквания удар и внезапно се оказа опрян до стената с палка, притисната в гърлото му. Силна ръка го стисна за китката, за да му попречи да удари с камата. Палката на гърлото му можеше да прекърши гръкляна му, но повече натиск не последва.

Познат глас каза:

— Ако не носеше това нелепо палто, момче, като нищо можеше да ме убиеш. Забавя те!

В този момент Хату осъзна, че нападателят е майстор Бодай. Поколеба се за миг и отвърна:

— Просто се опитах да се маскирам.

Бодай го пусна и каза:

— Добре, вероятно щеше да се справиш добре срещу повечето хора. Защо обаче се криеш, след като трябваше да те намеря лесно?

— Не трябваше ли да се срещнем в Пащар?