Раймонд Фейст - Крал на пепелища

Избута Гвен леко от себе си, при което острието поряза малко шията ѝ и капките кръв подсилиха предупреждението му.

Тайри присви крака, надигна се и след това се изправи и дръпна Гвен за косата. Тя извика от болка, отново приглушено от кърпата на устата, но замълча, след като също се изправи.

Очите ѝ бяха ококорени и Деклан видя колко е ужасена. За миг бе вцепенен от нерешителност. Едно погрешно движение и жената, която обичаше, щеше да е мъртва, но част от него все пак изгаряше от желание да убие мъжа, който я държеше в плен.

След това зърна движение отляво.

Моли Боуман обикаляше безшумно покрай поляната и изглежда, търсеше добър прицел към Тайри. Деклан се вцепени още повече, уплашен, че всеки негов жест или изражение може да издаде на наемника, че Моли се движи зад него, но също така се бореше да се овладее и да не връхлети върху убиеца.

Явно в безизходица, двамата се гледаха втренчено няколко секунди. Накрая Деклан каза:

— Какво искаш?

— Тръгвам си — каза Тайри. — Ако някой от вас, шибани глупаци, се опита да ме спре, тя загива.

— Няма да стигнеш до коня си — каза спокойно Деклан. — Опиташ ли се да се качиш на коня с нея, си мъртъв преди да си на седлото.

— Е, тогава може би трябва просто да убия тая кучка и да се свършва.

Деклан бавно сниши меча си и вдигна лявата си ръка, с дланта напред.

— Ако ти позволя да си отидеш невредим, ще я пуснеш ли?

Тайри се изсмя.

— И да ти повярвам, че ще ме пуснеш да си тръгна? След като убих татенцето ѝ?

Деклан се огледа. Останалите от бандата на Тайри бяха или мъртви, или пленени. Видя страха в очите на Гвен, молбата в тях, и каза:

— Ето моето предложение. Пускаш я и се биеш с мен. Печелиш, и ти и хората ти си заминавате оттук. Губиш… — Деклан сви рамене. — Няма да те интересува какво става с тях. — Кимна към оцелелите наемници.

Тайри наклони леко глава настрани, докато премисляше.

— Накарай стрелците да застанат така, че да мога да ги виждам.

Деклан махна на Моли да дойде до него и щом тя го направи, Тайри възкликна:

— Един? Само едно момиче? — Ухили се и каза: — По дяволите, момиче, ти си цяло чудо. След като убия тоя хлапак, ела с мен. Ще те науча как да ловиш злато вместо зайци.

Засмя се, блъсна Гвен настрани, направи крачка напред, скочи и замахна с меча си отгоре към главата на Деклан почти преди той да е успял да вдигне своя, за да блокира. Някой изруга, а друг промърмори:

— Нищо честно няма в този бой.

Деклан блокира и мечът на Тайри се хлъзна по неговия, след това изви рамото си към наемника, за да го извади от равновесие. После се превъртя и замахна с оръжието си в кръгов удар, който щеше да отнесе главата на Тайри от раменете, ако улучеше, но опитният боец вече беше вдигнал меча, за да блокира, плъзна се наляво и го избегна.

Отстъпи назад леко присвит и очите му сякаш заблестяха от лудост.

— Ха, момчето можело да се бие малко! Това е хубаво. Клането е забавно, но не е постижение. Татето на момичето беше много лесен. Разплака се като дете, когато му разпрах корема.

Деклан осъзна, че Тайри се опитва да го примами да действа безразсъдно.

Също така осъзна, че този боец е още по-опасен заради лудостта си. Сбърканото му мислене можеше, ако не друго, да го накара да действа по непредвидим начин, да отнеме живота му, а може би и на други, включително на Гвен. Нямаше гаранция, че тя ще е в безопасност, ако той умре. Моли можеше да започне да стреля и пленниците можеха да се опитат да нападнат.

Откъсна ума си от разсъжденията секунда преди Тайри да направи стъпка напред с висок замах, който Деклан отби надясно. След това ковачът направи просто забиване напред с изпъване на ръката и върхът на меча му почти стигна до гърдите на наемника. Само бързото отбиване и отстъпване назад опазиха Тайри от сериозно нараняване.

Деклан остави страховете си да заглъхнат и отново усети как времето се забави; образът на противника му придоби по-ясен контур все едно светлина и мрак се усилиха, и подробностите оживяха. Чувстваше се като в боя в Онкон; сетивата му се разшириха.

Можеше да види как мускулите се напрягат под кожата на мъжа, свиват се и се подготвят, виждаше и най-малкото изместване на тежестта от едното стъпало към другото. Очите на Тайри шареха, търсеха явно откриване и Деклан реши да го подмами.

Вдигна десния си лакът и изви ръка все едно ще замахне странично към по-уязвимата лява страна на Тайри. Както предвиждаше, Тайри скочи напред, за да влезе под удара, задържайки меча си назад за предно забиване, след като очакваше, че Деклан ще се открие.