Раймонд Фейст - Крал на пепелища

Щом Моли се отдалечи бързо и безшумно, Деклан погледна приятелите си. Юсан беше почти обезумял от тревога за Мили, тъй че той сложи ръка на рамото му и каза:

— Спокойно. Спомни си как те раниха в Онкон и не го прави отново. Припряността ще убие и теб, и нея.

Другите бяха корави, решителни мъже, опитни в кръчмарските свади, Деклан беше сигурен в това, но никой от тях не беше трениран боец. Разполагаха с числено превъзходство и с елемента на изненада, но ако не успееха да извадят от строя поне двама от наемниците още в първия момент, щеше да е равностойна битка; и нещо повече, момичетата щяха да са изложени на риск.

Деклан изчака Моли да стигне до другата страна на поляната, после извади меча си и кимна на другите. Измъкнаха всевъзможни оръжия, мечове, брадви и дълги ножове. Изглеждаха решителни. Хвърли последен поглед на Юсан, за да внуши на чирака си да е съсредоточен и да не прави нищо глупаво, после се обърна и тръгна бързо към огъня.

Стабилната крачка, съчетана с решимост, като че ли му вдъхна спокойствие. Усети как тревогата за безопасността на Гвен, гневът и нервността го напуснаха и отново изпита онова странно спокойствие, което го беше обгърнало, когато търговците на роби бяха нападнали Онкон. Прие го с радост. Яснота се утаи в него и чувствата му за Гвен заглъхнаха и отстъпиха място на необходимостта да победи враговете.

Нахлу бежешком в лагера и докато първият наемник се изправи и се обърне, кръвта вече бликаше от дълбокия срез във врата му. Вторият вече беше извадил меча си и викаше. Другите в лагера скочиха на крака.

Отекна кънтеж на стомана в стомана и битката се развихри. За втори път в живота си Деклан усети как времето се забави и придоби ясен усет за това, което го обкръжаваше. Усещаше мъжа срещу себе си, но също така можеше да види какво става отстрани. По-скоро усети, отколкото видя как мъжете от Хълма на Беран започнаха да изтласкват наемниците, двама срещу един в повечето случаи.

Щом парира удара на мъжа срещу себе си, Деклан видя някой да тича към двете вързани на земята момичета и извика:

— Моли!

Една стрела изсвистя във въздуха, но тичащият мъж се сниши, претърколи се и се надигна присвит над двете момичета. Държеше дълъг нож.

Колебанието на Деклан едва не му коства живота, защото позволи на противника му да пробие защитата му и Деклан усети как острието се вряза през кожения му елек и ризата и почти остърга ребрата му.

Замахна нагоре, посече противника си в мишницата и почти му отсече ръката. Мъжът изкрещя и падна. Деклан го срита настрани и се втурна към момичетата.

Още един наемник затича към двете вързани момичета, които се мятаха безпомощно на земята като пилци, чакащи да ги заколят, със стисналия нож мъж, изгърбен над тях. Бягащият наемник внезапно рухна с щръкнала от гърдите му стрела. Друга стрела пропусна коленичилия мъж само на педя и Деклан видя, че е Тайри.

Тайри се хвърли върху двете момичета, които завикаха приглушено, и Деклан осъзна, че не само са вързани, но и със запушени уста. Тайри замахна с лакът по Мили, сграбчи Гвен и запълзя назад. Нова стрела профуча и не го улучи на косъм миг преди той да се скрие зад едно дърво и да дръпне вързаното момиче за косата. Гвен изплака въпреки кърпата, запушила устата ѝ.

Сърцето на Деклан подскочи. Лудият млад наемник използваше Гвен като жив щит. Приятелите му бяха надвити и вече хвърляха оръжията си и се предаваха, но той вдигна ножа си и го опря в гърлото на Гвен.

— Моли, не стреляй! — извика Деклан. Тайри беше стиснал пред себе си разплаканата Гвен. Неловките му усилия да се изправи бяха затруднени от дърпащото се момиче и ниския клон на дървото, закачил бронята му.

— Пусни я! — настоя Деклан.

Младият боец се изсмя и звукът смрази Деклан, защото в него прокънтяха нотки на лудост.

— Да я пусна? Та да ме простреляте? — Опря брадичката си на рамото на Гвен. — Ето как ще го изиграем това… — Притисна ножа в шията на Гвен и тя простена от болка и страх.

Гневът на Деклан се надигна, но в същия миг Юсан се обади:

— Помниш ли какво ми каза?

Очите на Деклан пробягаха към все още неподвижното тяло на Мили на земята и той разбра, че Юсан се бори с всички сили да не се втурне към нея. Без да откъсва поглед от Тайри, Деклан кимна, че е разбрал съвета на чирака си да си опича ума.

За един напрегнат миг Тайри запази мълчание, а после продължи:

— Сега ще стана и ако някой от вас, глупаци, направи нещо глупаво, това момиче умира преди мен.