Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

През първия си ден в 1873-о училище си мислех, че съм попаднал в рая. Сега, вместо да бягам от побойници и наркомани на път за там, всяка сутрин отивах в скривалището си и оставах в него през целия ден. Най-хубавото в ОАЗИС беше, че никой не виждаше колко бях дебел, че имах акне и че носех едни и същи стари дрехи всяка седмица. Побойниците не можеха да ме плюят, да ме бият или да ме блъскат в стойката за велосипеди след училище. Никой не можеше да ме докосне. Тук бях в безопасност.

Когато пристигнах в кабинета по история, няколко ученици вече бяха заели местата си. Аватарите им седяха неподвижно на чиновете със затворени очи. Това беше знак, че са "заети", което означаваше, че в момента говорят по телефона, разглеждат страници в интернет или са логнати в чатрум. В ОАЗИС не бе възпитано да заговаряш аватар, който е зает с друго. Те и без това не ти обръщаха внимание и ти изпращаха автоматично съобщение да се разкараш.

Седнах на чина си и натиснах иконата зает в края на дисплея си. Аватарът ми затвори очи, но аз все още виждах всичко около себе си. Натиснах друга икона — и се отвори голям двуизмерен уеб браузър, който висеше във въздуха точно пред мен. Тези прозорци бяха видими само за моя аватар, така че никой не можеше да чете зад гърба ми (освен ако аз изрично не изберях тази опция).

Главната ми страница бе настроена на Инкубатора, един от популярните форуми за ловци. Интерфейсът на Инкубатора бе проектиран да изглежда и да работи като старите дъски за съобщения от преди времето на интернет, като ефектът се допълваше от пукащия звук на 300-битов модем, който се свързва с мрежата. Яко. Няколко минути преглеждах най-новите съобщения с ловни новини и слухове. Аз бях предимно шпионин, рядко публикувах мнения във форумите, макар и да ги преглеждах всеки ден. Тази сутрин нямаше нищо интересно. Обичайните войни между отделните ловни кланове. Безконечните спорове за "правилното" тълкуване на някой загадъчен откъс от Алманахът на Анорак. Аватари на високи нива, които се хвалеха с най-новите магически предмети или артефакти, с които са се сдобили. Тези глупости продължаваха вече от няколко години. Поради липсата на истински напредък, субкултурата на ловците постепенно бе затънала в хвалби, небивалици и безсмислени вътрешни кавги. Жалка картинка.

Любимите ми теми бяха посветените на "Шестиците", както подигравателно наричаха ловците, които работеха за Инъвейтив Онлайн Индъстрис. ИОИ (което се произнасяше ай-о-уай [9] ) беше глобален конгломерат в сферата на комуникациите и най-големият доставчик на интернет в света. Голяма част от бизнеса му се въртеше около предоставянето на достъп до ОАЗИС и продажбата на стоки и услуги в нея. Поради това се бяха опитвали няколко пъти да погълнат агресивно Григериъс Симюлейшън Систъмс, но всичките им опити се провалиха Сега се опитваха да завладеят ГСС чрез една вратичка в завещанието на Холидей.

ИОИ бяха създали нов отдел в компанията, който наричаха "Отдел по оология" (по принцип терминът оология означава "науката, изучаваща птичите яйца", но през последните години бе придобил и второ значение: "науката, изучаваща търсенето на Великденското яйце на Холидей"). Новият отдел в ИОИ имаше само една цел: да спечели състезанието на Холидей и да вземе богатството, компанията му и самия ОАЗИС.

Като повечето ловци, и аз се ужасявах какво ще стане, ако ИОИ поеме контрола върху ОАЗИС. Пиар стратегията на компанията недвусмислено показваше намеренията ѝ. В ИОИ вярваха, че Холидей така и не е реализирал печалбата, която творението му би могло да донесе, и бяха готови да променят това. Щяха да започнат да взимат месечна такса за достъп до симулацията. Щяха да лепнат реклами на всяко свободно местенце. С анонимността на потребителите и свободното слово щеше да е свършено. В мига, в който ИОИ поемеше управлението, ОАЗИС вече нямаше да е свободно достъпната виртуалната утопия, в която бях израснал, а щеше да се превърне в безбожно скъп корпоративен увеселителен парк за тесен кръг от богаташи.

ИОИ изискваха техните ловци, които наричаха "оолози", да използват служебните си номера за имена на аватарите си. Тези номера се състояха от шест цифри и винаги започваха с 6, затова всички вече ги наричаха "Шестиците". Напоследък обаче повечето ловци им викаха "Мазниците" (защото бяха големи продажници).

За да станеш Шестица, трябваше да подпишеш договор, в който освен всичко останало, бе посочено и че ако някой намереше Яйцето на Холидей, наградата ставаше собственост на работодателя му. В замяна ИОИ плащаха на всеки два месеца, осигуряваха храна, жилище, здравни и пенсионни осигуровки. Компанията оборудваше аватарите си и с най-скъпите доспехи, превозни средства и оръжия и покриваше всички такси за телепортация. До голяма степен да станеш Шестица бе все едно да постъпиш в армията.