Лиза Смит - Полунощ

— Дори и господин Танър ли? — попита Бони плахо.

Елена я разбра. Ако господин Танър не беше умрял — с мистериозно източена кръв, — тогава Аларик Залцман никога нямаше да дойде във Фелс Чърч. Елена си припомни Аларик от извънтелесното си преживяване: пясъчноруса коса, смеещи се лешникови очи. Помисли си за Мередит и за това, че двамата бяха нещо като сгодени.

Но коя бе тя, че да се прави на Господ? Да казва, да, този човек може да умре, защото беше несимпатичен и необичан, а тази трябва да живее, защото е моя приятелка.

— Това не е проблем — заяви неочаквано русокосата владетелка Райънен. — Можем да направим така, че вашият господин Танър да е отблъснал вампирска атака и от училището са се обадили на Аларик Залцман, за да заеме мястото му и да разследва. Съгласна ли си, Идола? — обърна се към червенокосата, а след това и към тъмнокосата: — Съгласна ли си, Сюсюре?

Елена не се чувстваше добре. Въпреки примера за светкавична промяна в планирането, който току-що й бе даден, тя почти не слушаше. Знаеше само, че гласът й е прегракнал, а сълзи замъгляваха очите й.

— А… в замяна на специалния ключ… аз искам… Стефан стисна ръката й. Елена внезапно осъзна, че всички са се изправили, и тримата, до нея. И по лицата им бе изписано едно и също изражение. Твърда решителност.

— Искам Деймън обратно. — Елена не бе чувала тази нотка в гласа си от деня, когато й съобщиха, че и двамата й родители са мъртви. Ако пред нея имаше маса, щеше да опре стиснатите си юмруци върху нея, да се наведе заплашително над жените. Вместо това се наклони към тях и заговори с нисък, стържещ глас:

— Ако го направите — върнете го обратно, точно какъвто беше, преди да престъпи през Входа на крепостта — тогава ще получите специалния ключ и съкровищата. Ако откажете — ще изгубите всичко. Всичко. И това не подлежи на обсъждане, ясно ли е?

Не откъсваше поглед от зелените очи на Идола. Не поглеждаше към тъмнокосата Сюсюре, която отпусна чело върху трите си пръста и започна да го разтрива с малки кръгообразни движения. Не искаше да удостои с поглед и русокосата Райънен, която я гледаше твърдо и бе добила изцяло деловия вид на непреклонен шеф. Елена се взираше право в онези зелени очи под упорито сключените вежди. Идола изсумтя леко и поклати великолепната си глава.

— Виж, някой явно здравата се е издънил в подготовката ти за този разговор. — Стрелна поглед към Сюсюре. — Останалите неща, за които помоли — всички заедно представляват много голям откуп. Ти разбираш ли това? Разбираш ли, че това включва промяната на спомените на всички хора, живеещи на километри около града ви, и то за всеки ден през изминалите десет месеца? Това означава да се промени всичко написано за Фелс Чърч — а имаше доста написано — да не споменавам и изданията на другите медии. Означава да се молим три човешки души отново да бъдат облечени в плът и кръв. Дори не съм сигурна дали разполагаме с подходящия персонал за това…

Русокосата Райънен отпусна длан върху ръката на червенокосата.

— Разполагаме с персонал. Жените на Сюсюре почти нямат работа в Долния свят. Може да ти заема, да кажем, трийсет процента от моите — в крайна сметка ще трябва да изпратим молба до по-висш Съд за онези души…

— Добре — прекъсна я червенокосата Идола. — Казвам само, че навярно ще успеем да се справим — ако включиш и специалния ключ. Обаче що се отнася до приятеля ви вампир — ние не можем да дадем обратно живот на неживите. Не можем да работим с вампири. След като веднъж си отидат, то е завинаги.

— Така твърдите вие! — викна Стефан, опитвайки се да застане пред Елена. — Но защо точно ние сме най-прокълнатите от всички създания? Откъде знаете, че е невъзможно? Опитвали ли сте се някога?

Червенокосата Идола направи жест на възмущение, когато Бони се намеси с треперещ глас:

— Това е нелепо! Можете да изградите наново цял град, да убиете личността, която наистина стоеше зад Шиничи и Мисао, но не можете да върнете обратно един малък вампир? Вие върнахте Елена!

— Смъртта на Елена като вампир й позволяваше да се превърне в пазител, каквато тя първоначално бе предопределена да бъде. Колкото до личността, давала заповеди на Шиничи и Мисао: беше Инари Сайтоу — Обаасан Сайтоу, както я познавате — и тя вече е мъртва, благодарение на приятелите ви във Фелс Чърч, които отслабиха мощта й — и на вас, които разрушихте нейната звездна сфера.

— Инари? Искате да кажете бабата на Изобел? Казвате, че нейната звездна сфера е била в ствола на Великото дърво? Но това е невъзможно! — извика Бони.