Лиза Смит - Полунощ

— Добре — кимна накрая Сейдж. — Време е за среща с пазителите. — Усмихна се окуражително на Бони.

Както обикновено, Сейдж се оказа прав. В мига, в който излязоха с плячката си, отпред ги очакваха пазители от две различни измерения. Първият тип бяха онези, които смътно приличаха на Елена: руса коса, тъмносини очи, слаби. Пазителите на Долния свят изглеждаха по-възрастни от тях и бяха стройни жени с тъмна като абанос кожа и гъсти ситно къдрави коси. Зад тях блестяха въздушните златни коли.

— Арестувани сте — заяви една от тъмнокосите пазители с мрачна физиономия, — задето сте взели съкровища, които по право принадлежат на Небесния дворец, от тяхната съкровищница, където бе решено да се пазят съгласно законите на нашите две измерения.

След това много бързо се озоваха в златните коли, докато всеки стискаше здраво незаконната си плячка.

Небесният дворец беше… божествено красив. Седефенобял, с лек синкав оттенък. И с минарета. Имаше доста голямо разстояние от строго охраняваната порта, където Елена видя третия тип пазители — с къси червени коси и с дръпнати, проницателни, зелени очи — до истинския дворец, който изглежда опасваше града.

Ала действителният шок дойде, когато Елена и групата й бяха въведени в тронната зала. Беше много по-голяма и по-великолепна от всякаква зала, каквато Елена би могла да си представи. Дори балните зали в Тъмното измерение не я бяха подготвили за грандиозната гледка, разкрила се пред погледа й. Високият като на катедрала таван изглеждаше направен от чисто злато, както и двете редици внушителни колони, пресичащи вертикално пода. Самият под представляваше сложна плетеница от малахитови плочки и плочки от лапис лазули със златни нишки, като златото явно е било използвано за фугиране, при това с доста щедра ръка. От трите златни фонтана в средата на залата (централният беше най-голям и най-натруфен) във въздуха бликаше не вода, а деликатно напарфюмирани цветни венчелистчета, които блестяха като диаманти, докато се завъртаха около върховете си, а сетне политаха отново надолу. Разноцветните стъкла на прозорците в ярки цветове, каквито Елена не помнеше да е виждала преди, хвърляха пъстра дъга, която падаше отвисоко като божествена светлина върху всяка стена, придавайки топлина на иначе студената златна украса.

Сейдж, Елена, Стефан и Бони бяха настанени в малки, но удобни кресла само на няколко метра по-назад от големия подиум, драпиран с фантастично изтъкано златно платно. Съкровищата бяха разпръснати пред тях, а прислужниците, облечени в широки роби в синьо и златно, взимаха предметите един по един и ги отнасяха до управляващия в момента триумвират, настанен отзад.

Триумвиратът включваше по една представителка от трите групи пазители — русокоса, тъмнокоса и червенокоса. Местата им върху платформата бяха така разположени, че да се намират достатъчно надалеч — и нависоко — от молителите. Но благодарение на Силата, дадена на очите й, Елена видя съвсем ясно, че всяка една от пазителите седеше върху златен трон, с изключително изящна украса от скъпоценни камъни. Те разговаряха тихо помежду си, докато се възхищаваха на цветето Кралска радхика — в момента син делфиниум. След това тъмнокосата владетелка се усмихна и нареди на един от слугите да донесе саксия с почва, за да посадят растението.

Елена гледаше с невиждащ взор останалите съкровища. Четири литра вода от Фонтана на вечната младост и живот. Шест здрави бутилки с вино „Черна магия“ и парчета от още толкова счупени, пръснати наоколо. Искряща дъга, която можеше да си съперничи с блясъка на разноцветните прозорци, от скъпоценни камъни с големината на юмрук, някои необработени, други вече шлифовани и полирани, но повечето от тях покрити с ръчно издълбани златни или сребърни надписи. Две дълги, черни кутии с кадифени подплати, съдържащи жълтеникави цилиндри с папируси или листове хартия в тях, единият придружен от чисто черна роза, а другият с едно клонче, обсипано с пролетно зелени листа. Елена знаеше какво представляват пожълтелите документи, подпечатани с восъчни печати. Нотариалните актове за собственост върху полето с черните рози и рая на китсуне.

Почти непоносимо е да видиш всички тези съкровища накуп, помисли си Елена. Срещу всяко едно от седемте — не, сега вече шестте — съкровища на китсуне, можеха да се заменят цели светове. Една клонка от цветето Кралска радхика, която сега стоеше пред тях (розова ралица, променяща се в бяла орхидея), засадена при подходящи условия, беше изключително ценна. Както и единствената кадифеночерна роза, притежаваща силата на най-могъщите магии. Един скъпоценен камък от запасите в пещерата на мината, може би диамант с големината на два юмрука, щеше да засенчи Звездата на Африка и Кулинан. Един ден в рая на китсуне се равняваше на един съвършено изживян живот. Само една глътка от онази пенлива вода би била достатъчна, човек да живее колкото най-старият от Древните…