Лиза Смит - Полунощ

Червенокосата отметна глава като нетърпелива кобила, като при това движение диадемата й от розово злато припламна, а рубинът й заискри.

— О, продължавай тогава, Райънен. След като критериите ти за набиране на новобранци са толкова ниски…

Русокосата и деловата пренебрегна думите й, но се наведе напред. Част от косата й се придържаше от диадемата й от жълто злато със сапфирена висулка.

— Какво ще кажеш за това, Елена? Признавам, че нашата първа среща беше… несполучлива. Повярвай ми, че искрено съжалявам за това. Но ти беше на път да станеш истински пазител, когато получихме заповеди Свише да ти сътворим ново тяло, за да продължиш отново живота си като човек.

— Направили сте това? Разбира се, че сте го направили. — Гласът на Елена беше мек, нисък и ласкателен. — Вие можете всичко. Но… нашата първа среща? Не си спомням…

— Ти беше прекалено малка и видя само проблясък от въздушната ни кола, когато минаваше покрай превозното средство на родителите ти. Трябваше да бъде малък инцидент само с една привидна жертва — ти. Но вместо това…

Ръцете на Бони се стрелнаха към устата й. Тя определено бе разбрала нещо, което Елена още не можеше да осъзнае. „Превозното средство“ на родителите й…? Последният път, когато пътуваше заедно с баща си, майка си — и малката Маргарет — беше в деня на автомобилната злополука. Денят, в който тя бе разсеяла баща си, който шофираше…

Виж, татко! Погледни тази хубава…

И тогава последва ударът.

Елена забрави да бъде смирена и да държи главата си ниско сведена. Всъщност тя я изправи рязко и срещна тъмносините очи със златисти точици, същите като нейните. Знаеше, че нейният поглед е пронизващ и суров.

— Ти… си убила родителите ми? — прошепна тя.

— Не, не! — извика тъмнокосата. — Просто операцията се провали. Трябваше да пресечем Земното измерение само за няколко минути. Но доста неочаквано, талантът ти се прояви. Ти видя нашата кола. Вместо катастрофа само с една привидна жертва: ти, баща ти се обърна да погледне и… — Гласът й бавно заглъхна и Елена извърна невярващите си очи към нея.

Бони се взираше с празен поглед в далечината, сякаш бе изпаднала в транс.

— Шиничи — отрони тя. — Онази странна негова загадка — или каквото и да беше. Че един от нас е убил и това няма нищо общо с това, да бъдеш вампир или да убиеш от състрадание…

— Винаги съм смятал, че съм аз — рече Стефан тихо. — Моята майка така и не се е възстановила след раждането ми. Починала е.

— Но това не те прави убиец! — избухна Елена. — За разлика от мен. За разлика от мен!

— Е, тъкмо заради това сега те попитах — намеси се русокосата делова жена. — Беше провалена мисия, но ти разбираш, че ние просто се опитвахме да те вербуваме, нали? Това е традиционният метод. Благодарение на гените ни ние се справяме отлично със силни, безразсъдни демони, които не се поддават на традиционната сила, а изискват мигновено преосмисляне…

Елена преглътна надигналия се в гърлото й писък. Писък на ярост — мъка — отказ да повярва — вина — тя не знаеше какво точно . Нейните Планове. Нейните интриги. Начинът, по който се справяше с бурните и нахакани момчета в старите лудешки дни — всичко е било генетично обусловено. И… родителите й… заради какво бяха умрели те?

Стефан се изправи. Устните му бяха сурово стиснати, пламъкът на зелените му очи можеше да прогори и стомана. По лицето му нямаше и следа от нежност. Стисна ръката на Елена и тя чу: Ако искаш да се бориш, аз съм с теб.

Mais, non 26 26 Но, не (фр.). — Бел.прев. . Елена се обърна и видя Сейдж. Телепатичният му глас не можеше да се сбърка. Той й въздействаше, за да я накара да го изслуша. Не можем да се борим с тях на тяхна територия и да спечелим. Дори и аз не мога. Можем единствено да ги накараме да си платят! Елена, мое смело момиче, душите на родителите ти несъмнено са намерили своя нов дом. Би било жестоко да се връщат. Но нека да поискаме от пазителите всичко друго, което желаеш. За всяка година и ден от миналото, настоявай да ти дадат каквото искаш! Мисля, че всички ще те подкрепим.

Елена се замисли. Погледна към пазителите, после към съкровищата. Накрая отмести поглед към Бони и Стефан, които чакаха. В очите им се четеше, че й дават разрешение да говори.

Извърна се бавно към пазителите.

— Това наистина ще ви струва скъпо. И не искам да чуя, че което и да е от исканията ми е невъзможно. За всички върнати съкровища, както и за специалния ключ… искам стария си живот. Не, искам нов живот, но моят стар живот да е зад мен. Искам да съм Елена Гилбърт, която се е дипломирала от гимназията, и искам да отида в колежа Далкрест. Искам на сутринта да се събудя в къщата на леля Джудит и никой да не си спомня, че десет месеца ме е нямало. И искам да имам отлични оценки по всички предмети — за всеки случай. Искам Стефан да си е живял мирно и спокойно през цялото време в пансиона и всички да го възприемат като мое гадже. Настоявам всяко нещо, сторено от Шиничи и Мисао, по тяхна воля или по поръчка на този, за когото и да са работили, да бъде отменено и забравено. Искам мъртъв този, на когото са служили. Също така искам да бъде отменено и всичко, сторено от Клаус във Фелс Чърч. Искам Сю Карсън обратно! Искам Вики Бенет обратно! Искам всички да се върнат!