Лиза Смит - Полунощ

Не бива да има дори и капка надежда. Дори и капка. Но Елена чу безумния смях, изтръгнал се от устата й.

— А как ще им дадем парка? Или полето с черните рози?

— Ще им дадем правата върху земята, върху която се намират паркът и полето с розите.

Нито капка надежда, въпреки че телата и от двете страни на Елена сега трепереха.

— А как ще им предложим Фонтана на вечната младост и живот?

— Няма да го направим. Както и да е, разполагам с различни контейнери, които очакват да бъдат изхвърлени като боклук. Заплахата, че ще ръснем върху случайно избрани места от Земята една четирилитрова бутилка от Фонтана… ще ги съсипе. И разбира се — додаде Сейдж, — зная кои от скъпоценните камъни, вече омагьосани, те най-много ще пожелаят да притежават. Ето, позволете ми да отворя всички врати наведнъж! Ще вземем, колкото можем да носим. Към стаите, да ги оберем до шушка!

Ентусиазмът му бе заразителен. Елена се извърна леко, затаила дъх, а очите й се разшириха, за да уловят сиянието на първата врата.

— Почакай. — Гласът на Стефан внезапно прозвуча твърдо. Бони и Елена се обърнаха назад и замръзнаха, прегърнати и треперещи. — Какво ще ти стори твоят баща, когато открие, че си позволил всичко това?

— Няма да ме убие — отвърна Сейдж припряно, а дивата нотка отново се завърна в гласа му. — Дори може да го намери за забавно, също като мен, и утре здравата ще се посмеем.

— Ами ако не го намери за забавно? Сейдж, не мисля… Деймън не би желал…

Сейдж се извъртя рязко и за пръв път, откакто го познаваше, Елена можеше да повярва с цялата си душа, че той е син на баща си. Дори сякаш очите му промениха цвета си и станаха жълти като пламък, с диамантени зеници като на котка. Гласът му бе режещ като стомана, по-твърд дори от този на Стефан.

— Отношенията с баща ми са моя лична работа — моя! Ако искаш, остани тук. Както и да е, той никога не си прави труда да се занимава с вампири — казва, че и без това те вече са прокълнати. Но аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да върна обратно mon chéri 24 24 Моят скъп (фр.). — Бел.прев. Деймън.

— Каквото и да ти струва?

— По дяволите цената!

Елена се изуми, когато Стефан сграбчи за миг раменете на Сейдж, сетне го обви в прегръдката си, докъдето стигаха ръцете му.

— Просто исках да съм сигурен — промълви тихо. — Благодаря ти, Сейдж, благодаря ти. — След което се обърна, отиде с решителна крачка до цветето Кралска радхика и с едно дръпване го отскубна от лехата.

Елена, чието сърце пулсираше в устните, в гърлото и във върховете на пръстите й, се впусна да събира празните контейнери и бутилки, които Сейдж изхвърляше през деветата врата, която се бе появила между мината и полето с черните рози. Грабна един четирилитров контейнер и бутилка от минерална вода „Евиан“, и двете с капачки. Бяха пластмасови, което беше добре, защото тя ги изтърва, докато прекосяваше стаята, за да отиде до бълбукащия фонтан. Ръцете й трепереха толкова силно и през цялото време устните й мълвяха само едно: О, моля те. О, моля те. О, моля те!

Напълни догоре контейнера и бутилката с вода от Фонтана и завинти капачките. Тогава осъзна, че Бони все още стоеше неподвижно в средата на Входа на крепостта. Изглеждаше объркана и изплашена.

— Бони?

— Сейдж? — попита Бони. — Как ще отнесем всички неща до Небесния дворец, за да се спазарим с тях?

— Не се тревожи за това — увери я Сейдж мило. — Сигурен съм, че пазителите ще ни чакат отвън, за да ни арестуват. Те ще ни отведат до Двореца.

Бони продължи да трепери, но кимна и побърза да помогне на Сейдж да вземе бутилки с вино „Черна магия“ и… да ги счупи.

— Като символ — заяви той — un signe 25 25 Знак (фр.). — Бел.прев. какво ще направим със съдържанието на тази стая, ако Небесните не се съгласят на нашите условия. Внимавай да не порежеш хубавите си ръце.

На Елена й се стори, че тогава чу дрезгавия глас на Бони, който не прозвуча никак щастливо. Но буботещото мърморене на Сейдж беше успокоително. А Елена не можеше да си позволи нито да се надява, нито да се отчайва. Имаше да изпълнява задача, да осъществи своя заговор. Правеше си лични Планове за Небесния дворец.

Когато двете с Бони натъпкаха догоре раниците си с цялата плячка, която можеха да носят, Стефан държеше две черни кутии, съдържащи документите за собственост, а Сейдж приличаше на кръстоска между Дядо Коледа и великолепен бронзов Херкулес, понесъл две торби, направени от калъфки за възглавници, те огледаха за последен път опустошената крепост.