Лиза Смит - Полунощ

— Не винаги — възрази Стефан и потръпна. — Когато пиех животинска кръв, не бях достатъчно силен, освен ако не призовавах цялата си воля. Между другото, моите приятели може би ще останат доволни да узнаят, че утре или най-късно вдругиден отново ще започна да ходя на лов за животни, в зависимост от това, което ще каже госпожа Флауърс — додаде и погледът му се плъзна многозначително из стаята. Спря се върху Деймън, който се бе облегнал на стената до прозореца. Беше разрошен и с тези измачкани дрехи изглеждаше много, много опасен. — Но това не означава, че ще забравя кой спаси живота ми, когато умирах. За това ги почитам и съм им благодарен — и… ами някой ден ще си направим щур купон. — Примигна и се извърна. Двете момичета тутакси се разтопиха — дори Мередит подсмръкна.

Деймън въздъхна престорено тежко.

— Животинска кръв? О, страхотно. Бъди слаб, щом това искаш, малки братко, макар да имаш на разположение три или четири доброволни донора. После, когато наближи последната, решителна схватка с Шиничи и Мисао, ти ще бъдеш полезен, колкото парче мокра книжна кърпичка.

Бони го зяпна смаяно.

— Ще има последна схватка… скоро?

— Веднага щом Шиничи и Мисао решат, че са готови — рече Стефан тихо. — Мисля, че едва ли ще ми дадат време, за да се възстановя напълно. Знаете, че замисълът е целият град да бъде изгорен до основи и всичко да се превърне в пепел. Но аз не мога да продължавам да моля теб, Мередит, Мат — и Елена — да ми дарявате от кръвта си. И без това вие ме поддържате жив през последните дни и не зная как ще ви се отблагодаря.

— Ще ни се отблагодариш, като станеш колкото се може по-силен — рече Мередит с тихия си, равен глас. — Но, Стефан, може ли да ти задам няколко въпроса?

— Разбира се — кимна Стефан, изправен до стола. Не седна, докато Мередит и Бони, която почти се сгуши в скута й, не се настаниха на малкия диван. — Питай — рече чак тогава.

— Първо — поде Мередит, — прав ли е Деймън? Ако се върнеш към животинската кръв, силите ти сериозно ли ще отслабнат?

Стефан се усмихна.

— Ще бъда такъв, какъвто бях, когато се запознахме. Достатъчно силен, за да направя това. — Наведе се към двата ръжена под лакътя на Деймън, извади единия и промърмори разсеяно: — Scusilo per favore 2 2 Извинете, моля (по-официална форма) (ит.). — Бел.прев. .

Деймън завъртя очи. Но когато Стефан с едно плавно движение огъна желязото във формата на буквата U и сетне го изправи отново, Мат можеше да се закълне, че по обикновено безизразното лице на Деймън пробягна сянка на ледена завист.

— И това беше желязо, устойчиво на всякакви страховити сили — промърмори Мередит, докато Стефан се отдръпваше от камината.

— Но разбира се, през последните няколко дни той е пил от кръвта на три очарователни момичета — да не споменавам атомната електроцентрала, в която се е превърнала скъпата Елена — заяви Деймън и плесна бавно три пъти с ръце. — О, Мет. Sono spiacente 3 3 Съжалявам, извинявам се (по-разговорна форма) (ит.). — Бел.прев. — имам предвид, че не исках да те причислявам към момичетата. Нямах намерение да те обидя.

— Не съм се обидил — процеди Мат през зъби. Помисли си, че ако можеше поне веднъж да изтрие тази ослепителна, проблясваща и изчезваща за секунда усмивка от лицето на Деймън, щеше да умре щастлив.

— Но истината е, че стана много… охотен… донор за скъпото ми братче, нали? — додаде Деймън и устните му се извиха леко, сякаш единствено самообладанието го спираше да се ухили широко.

Мат пристъпи две крачки към Деймън. Едва се сдържаше да не се нахвърли върху него, макар че нещо в мозъка му винаги крещеше самоубийство , когато му минаваха подобни мисли.

— Прав си — рече колкото се може по-спокойно. — Давах кръв на Стефан също като момичетата. Той ми е приятел и преди няколко дни приличаше на току-що излязъл от концентрационен лагер.

— Разбира се — промърмори Деймън почти смирено, но сетне продължи с още по-мек тон: — Малкият ми брат винаги е бил популярен и сред двата — е, тъй като присъстват дами, ще кажа пола. Дори сред мъжко китсуне; което, разбира се, е причината да се накисна в тази каша.

Пред очите на Мат буквално стана червено, все едно гледаше Деймън през кървава мъгла.

— Като заговорихме за това, какво стана със Сейдж, Деймън? Той е вампир. Ако го намерим, проблемът ти ще бъде решен, нали? — намеси се Мередит.

Беше добър контраудар, както бяха всички хладни и овладени действия на Мередит.