Лиза Смит - Полунощ

— Бони, какво се е случило? Шиничи и Мисао ли? Да не сме нападнати? — попита Мередит тихо, но настойчиво, за да пресече истеричния пристъп на приятелката си.

Сякаш ледено острие прониза тялото на Мат. Никой не знаеше къде се намират сега Шиничи и Мисао. Вероятно в гъсталака, който единствено бе останал от Олд Уд — или точно тук, в пансиона.

— Елена! — извика той. — О, Боже, двамата с Деймън са навън! Пострадали ли са? Шиничи заловил ли ти е?

Бони затвори очи и поклати глава.

— Бони, съвземи се. Успокой се. Шиничи ли е? Или полицията? — попита Мередит, сетне се обърна към Мат: — Погледни през завесите. — Бони продължаваше да клати глава.

Мат не видя светлини на полицейски коли през завесите. Нито някакъв признак, че Шиничи и Мисао ги нападат.

— Ако не сме нападнати — чу Мат да казва Мередит на Бони, — какво става ?

С влудяваща упоритост Бони само поклати глава.

Мат и Мередит се спогледаха над ягодовите къдрици на Бони.

— Звездната сфера — промълви Мередит тихо, а Мат изръмжа:

— Онова копеле !

— Елена няма да му каже нищо, ще измисли някаква история — заяви Мередит. Мат кимна, докато се опитваше да пропъди от съзнанието си картината как Деймън махва нехайно с ръка и Елена се сгърчва ужасена, агонизираща.

— Може би са обсебените деца — тези, които скитат наоколо и се нараняват или се държат като побъркани — предположи Мередит, като стрелна с поглед Бони и стисна силно ръката на Мат.

Обърканият Мат се опитваше да отгатне какво става.

— Ако онзи кучи син се опитва да се добере до звездната сфера, Бони не би побягнала. Тя е най-храбра, когато е изплашена. И освен ако не е убил Елена, тя нямаше да е в това състояние…

— Говори с нас, Бони — продължи да я увещава Мередит с най-успокояващия тон на по-голяма сестра. — Нещо трябва да се е случило, за да си в това състояние. Дишай дълбоко и ми кажи какво видя.

И тогава думите потекоха като буен поток от устата на Бони.

— Тя… тя го нарече скъпи — избъбри момичето и сграбчи с две ръце другата ръка на Мередит. — А цялата й шия бе оплескана с кръв. И… о, изпуснах я! Бутилката с „Черна магия“!

— О, няма нищо — обади се госпожа Флауърс нежно. — Безсмислено е да се плаче за разлято вино. Ние просто трябва да…

— Не, вие не разбирате — продължи Бони задъхано. — Когато приближих, ги чух да си говорят — вървях бавно, за да не се спъна. Те говореха за звездната сфера! Отначало помислих, че се карат, но тя бе обвила ръце около врата на Деймън. Ами всички тези приказки, че повече не бил вампир? Цялото й гърло беше в кръв, неговата уста също бе окървавена! Когато влязох, той я вдигна и я хвърли, за да не мога да видя, ала не беше достатъчно бърз. Тя сигурно му е дала звездната сфера! И го нарече „скъпи“!

Мат и Мередит се спогледаха, изчервиха се и побързаха да се извърнат. Ако Деймън отново беше вампир — ако по някакъв начин бе успял да измъкне звездната сфера от скривалището й — и ако Елена бе отишла да му даде кръв, под предлог да му „занесе храна“…

— Бони, не правиш ли от мухата слон? — попита Мередит, опитвайки се да омаловажи случилото се. Както и да е, какво стана с подноса с храната на госпожа Флауърс?

— Храната… беше пръсната навсякъде. Просто са я захвърлили! Но той я държеше, пъхнал едната си ръка под коленете й, а другата под тила й, а главата й бе толкова отметната назад, че косата й се бе разпиляла по рамото му!

Възцари се тишина, докато всички се опитваха да си представят различни пози, които да се връзват с последните шокиращи разкрития на Бони.

— Искаш да кажеш, че той я е подкрепял? — попита Мередит, като гласът й внезапно се сниши до шепот. Мат тутакси схвана причината. Стефан навярно спеше на горния етаж и Мередит не искаше да го събуди.

— Не! Те… двамата се изпиваха с поглед! — изкрещя Бони. — Изпиваха. С поглед.

— Но, скъпа Бони — поде госпожа Флауърс кротко, — може би Елена се е спънала и Деймън просто я е подхванал да не падне.

Сега Бони заговори съвсем равно, с безмилостен тон.

— Може, ако това се случва на всички онези жени от кориците на любовните романи — как им казваха?

— Страстни романси? — подсказа Мередит нещастно, след като всички останали мълчаха.

— Именно! Страстни романси. Ето как я държеше той! Искам да кажа, всички знаехме, че докато бяхме в Тъмното измерение, между тях имаше нещо, но си мислех, че всичко е приключило, когато намерихме Стефан. Обаче не е!

Мат усети как стомахът му се свива на топка.