Лиза Смит - Полунощ

— Имаш предвид, че в момента Елена и Деймън са там… целуват се и разни други работи?

— Не зная какво имам предвид! — възкликна Бони. — Двамата говореха за звездната сфера! Той я държеше като младоженка! А тя не се противеше!

С вледеняващ ужас Мат предугаждаше наближаващи беди. Виждаше, че и Мередит изпитва същото. И още по-лошо, двамата гледаха в различни посоки. Мат нагоре, към стълбата, където току-що се бе появил Стефан. А Мередит към кухненската врата. Когато извърна поглед натам, Мат видя, че Деймън влиза в коридора.

Какво правеше Деймън в кухнята? , запита се Мат. Само преди минута ние бяхме там. Нима подслушваше?

Мат направо надмина себе си в стремежа да замаже неловката ситуация.

— Стефан! — провикна се с възторжен и сърдечен тон, който го накара да потръпне вътрешно. — Вече си готов за чашка кръв преди лягане?

В същото време една малка част от съзнанието му си помисли: Само го погледни — едва преди три дни е излязъл от затвора, а вече почти е заприличал отново на себе си. Преди три нощи беше като скелет. Днес просто изглежда… слаб. И достатъчно красив, за да подлуди всяко момиче.

Стефан му се усмихна леко и се облегна на перилото. В контраст с бледото му лице, очите му бяха невероятно живи, искрящо зелени и блестящи като изумруди. Не изглеждаше разстроен и сърцето на Мат се сви заради него. Как да му кажат?

— Елена е ранена — рече Стефан и внезапно всички застинаха в безмълвно мълчание. — Но Деймън не е могъл да й помогне, затова я е довел при госпожа Флауърс.

— Вярно е — разнесе се студеният глас на брат му зад гърба на Мат. — Не можах да й помогна. Ако все още бях вампир… но не съм. Елена има множество изгаряния. Хрумна ми единствено да ги наложа с лед или някаква билкова лапа. Съжалявам, че се налага да опровергая всичките ви умни хипотези.

— О, Господи! — извика госпожа Флауърс. — Искаш да кажеш, че скъпата Елена ме чака в кухнята, за да й помогна? — Прекоси забързано коридора към кухнята.

— Госпожо Флауърс! — извика Стефан, докато продължаваше да слиза по стълбите. — Тя е изгорила ръката и крака си… каза, че Деймън не я е познал в тъмното и я блъснал. Помислил, че някой е проникнал в стаята му, и порязал шията й с нож. Ще бъдем в салона.

— Стефан, тя може и да е невинна… но той не е! — извика Бони. — Дори ти каза, че той я е изгорил — това е изтезание — и е опрял нож до гърлото й! Нищо чудно да я е заплашил, за да я накара да ни излъже. Може дори в момента да е негова заложница и ние дори да не подозираме!

Стефан се изчерви.

— Трудно е да се обясни — рече много тихо. — И аз се опитвам да синхронизирам мислите си. Но в същото време — някои от моите Сили нарастват… по-бързо от способността ми да ги контролирам. През по-голяма част от времето спя, така че няма значение. До преди няколко минути също спях. Но се събудих и Елена казваше на Деймън, че звездната сфера не е у госпожа Флауърс. Беше разстроена и ранена — и усетих къде е ранена. И внезапно чух теб, Бони. Ти притежаваш много силни телепатични способности. После чух и вас да говорите за Елена…

О, мили боже, колко откачено , помисли си Мат.

— Разбира се, разбира се, ние сме сгрешили — смотолеви и краката му последваха Мередит в салона, сякаш бяха завързани към италианските й сандали.

Но кръвта по устата на Деймън…

Трябваше да има някакво обикновено обяснение и за нея. Стефан беше казал, че Деймън е порязал Елена с ножа. А що се отнася до оплесканата й с кръв шия… ами, на Мат не му приличаше на вампиризъм. През последните дни няколко пъти беше донор на Стефан и всичко ставаше много чисто.

Освен това е странно , каза си той, че на никого от тях не им бе хрумнало, че дори от горния етаж на пансиона Стефан можеше да чуе мислите им .

Винаги ли е можел да го прави? , запита се Мат, като в същото време се чудеше дали Стефан не го правеше и в този момент.

— Опитвам се да не се вслушвам в чуждите мисли, освен ако не съм поканен или имам основателна причина — рече Стефан. — Но когато някой спомене Елена, особено ако звучи разстроен — тогава не мога да се сдържа. Както когато се намираш на някое много шумно място, където едва различаваш каквото и да било, и някой изрече името ти, тутакси го чуваш.

— Нарича се Феномен на купона — обади се Мередит. Гласът й беше тих и разкаян, все едно се опитваше да успокои огорчената Бони. Сърцето на Мат отново се изпълни с жал.

— Е, можеш да го наречеш както ти е угодно — заяви той, — но това означава, че можеш да слушаш мислите ни винаги, когато пожелаеш.