Эндрю Фукуда - Ловът

Мразя и да ме изпитват. Оцелявам чрез сливане с останалите и отклоняване на вниманието от себе си. Изпитването ме прави център на внимание. Както тази сутрин, когато учителят по тригонометрия ме вдига на дъската. Той изпитва най-често и затова го ненавиждам. Освен това има отвратителен почерк и жалките му драсканици на дъската едва се виждат в мрака.

— Е, Н6? Какво ще кажеш?

Н6 е обозначението ми. Седя на ред Н, място 6, оттам и названието ми. Обозначението ми се променя в зависимост от това къде съм. В часовете по обществознание например съм известен като D4.

— Ще възразите ли, ако пропусна този път? — питам.

Той гледа безизразно към мен.

— Да, ще възразя. Случва ти се за втори път тази седмица.

Поглеждам черната дъска.

— В пълно недоумение съм.

Съпротивлявам се на рефлекса да се опитам да разчета цифрите от страх да не примижа.

Той леко притваря очи.

— Не, не! Не го приемам. Знам, че ти е по силите. Винаги се справяш отлично на изпитите. Можеш да решиш това уравнение и насън.

Учениците вече се обръщат към мен. Само някои от тях, но започвам да се притеснявам. Сред тях е и момичето пред мен, Ашли Джун. Обозначението й в този час всъщност е G6, но в съзнанието ми тя винаги е била Ашли Джун. Откакто я видях за пръв път още преди години, все така я наричам за себе си.

Обръща се и ме поглежда с разкошните си зелени очи. Изпълнени са с разбиране, като че ли най-после ме е хванала: че твърде често се взирам с копнеж в гъстата й яркокестенява коса (великолепен заслепяващ цвят!), и си припомням сладостно усещането от допира й преди толкова много луни. Погледът й се задържа върху моя и в него проблясва изненада, че не отклонявам очи, както правя от години. Откакто усетих интереса й към мен и почувствах, че и моето сърце е привлечено от нея.

— Н6? — Учителят потропва с тебешира по дъската. — Опитай, хайде.

— Наистина не знам.

— Какво те прихваща? Това е фасулска работа за теб. — Той се взира в мен.

Аз съм сред по-умните ученици в училището и той го знае. Истината е, че мога да бъда отличник, стига да искам — лесно изкарвам високи оценки, дори не е нужно да уча, — но се въздържам умишлено. Ако си отличник, привличаш твърде много внимание.

— Виж тук. Хайде да опитаме заедно. Първо прочети условието.

Внезапно положението става напрегнато. Но не толкова, че да изпадна в паника. Все още не.

— Май не съм се разсънил съвсем.

— Само прочети условието. Това е всичко. — Тонът му става неумолим.

Това започва да не ми харесва. Той май го приема като лична обида.

Повече погледи се насочват към мен.

Понечвам да прочистя гърлото си от притеснение. Успявам да се спра. Хората никога не прочистват гърлото си. Поемам дъх и се опитвам да спечеля време. Преодолявам желанието да избърша горната си устна, където, струва ми се, започват да избиват капчици пот.

— Трябва ли да повтарям?

Отпред Ашли Джун се взира в мен още по-настойчиво. За миг се чудя дали не гледа горната ми устна. Дали не вижда лъщенето на потта? Или съм пропуснал да обръсна някой косъм? Тогава тя вдига ръка — дълга и нежна бледа ръка като шия на лебед, надигаща се над водата.

— Мисля, че аз знам — казва тя и става от мястото си. Взима тебешира от учителя, който е стъписан от нейната дръзка намеса. Обикновено учениците не се изправят на дъската, без да са повикани. Но това все пак е Ашли Джун, която в повечето случаи постига каквото пожелае. Поглежда уравнението и започва бързо да пише едри цифри и букви. Когато приключва, сама си написва оценката А+. Изтупва ръцете си и сяда. Някои от учениците започват да чешат китките си, учителят също.

— Това беше забавно — казва той — хареса ми.

Започва да чеше китката си демонстративно и още повече ученици се присъединяват към него. Чувам драскането на нокти по китките им.

И аз се включвам, като чеша с ненавист китката си с дългите си нокти. Моите китки не са като техните. Не ме сърбят, когато ми е смешно. Естественият ми инстинкт е да се усмихна — усмивка е да разтегля устни и да покажа зъбите си, — а не да чеша китката си. Там имам чувствителни нервни окончания, не центрове за смях.

От високоговорителите внезапно прозвучава съобщение, всички престават да се чешат и сядат изправени на столовете си. Гласът е като на робот, нито мъжки, нито женски, властен.

— Важно съобщение — изрича гръмко. — Тази вечер, само след три часа, в два през нощта Владетелят ще направи общонационално изявление. Наредено е всички граждани да го изслушат. Часовете, които се провеждат по това време, ще бъдат отменени. Учителите, учениците и административният персонал ще се явят в залата за събрания, за да гледат на живо обичния ни Владетел.