Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Напротив — отсега нататък всички трябва да играем ролите си. Не зная нищо за твоя предшественик, но мисля, че би се гордял с теб. За да минеш през това, се искат нерви от стомана.

Ала Катерача не чу комплимента, защото беше заспал.

Езичника се върна във външната стая.

— Как е той? — попита Белдер.

— Добре е. Но имам съвет за теб, старче: край на режещите забележки! Отсега нататък той е Бронзовия граф и ще бъде третиран като такъв.

— Колко малко знаеш, черни човече! — извика Белдер. — Той не играе роля, той е Бронзовия граф. По право и кръв. Мисли си, че играе роля — ами нека! Но това, което виждаш сега, е реалността. И тя винаги е била там — аз го знаех. Именно това ме изпълваше с горчивина. Режещи забележки? Та аз се гордея с момчето — толкова силно, че бих запял!

— Недей — каза Езичника и се ухили. — Гласът ти е като на болна хиена.

Катерача се събуди, когато груба ръка покри устата му. Не беше приятен начин за събуждане. Луната бе пуснала лъч светлина през отворения прозорец и вятърът люлееше дантелената завеса. Ала мъжът, надвесил се над леглото му, бе само силует.

— Не издавай звук — прошепна той. — В огромна опасност си!

Свали ръката си и седна на леглото.

Катерача се надигна бавно.

— Опасност? — прошепна той.

— Принцът е наредил смъртта ти.

— Нима?

— Тук съм, за да ти помогна.

— Радвам се да го чуя.

— Това не е шега, господарю. Аз съм Магир, водач на чеиамите, и ако не дойдеш с мен, отново ще се озовеш в Залите на Мъртвите.

— Къде да дойда?

— Извън града. Тази нощ. Имаме лагер нагоре в планината, където ще си в безопасност.

Откъм прозореца се разнесе тих шум, като от въже, търкащо се в камък.

— Закъснях — прошепна Магир. — Те са тук. Вземи си меча!

Катерача се хвърли през леглото и измъкна острието от ножницата. Тъмна сянка скочи през прозореца, ала Магир я посрещна и извитият му кинжал се стрелна нагоре. Тишината на нощта бе нарушена от ужасен писък. Когато още двама убийци се изкачиха в стаята, Катерача извика с цяло гърло и скочи напред, размахал меча си. Острието захапа плът и мъжът падна беззвучно. Катерача се спъна в тялото му точно когато над главата му прелетя кинжал, но се претърколи по гръб и заби меча си в корема на противника. Убиецът изсумтя от болка и падна през прозореца.

— Великолепно! — каза Магир. — Никога не съм виждал толкова майсторско претъркаляне. Та ти можеш да принадлежиш към чеиамите.

Катерача седна, подпрял гръб в стената, а мечът падна от безчувствените му пръсти.

Езичника отвори вратата с ритник.

— Добре ли си, Рек? — попита той.

Катерача се обърна, за да види черния гигант, изпълнил рамката като абаносова статуя, докато вратата висеше на счупени панти.

— Можеше просто да я отвориш — каза той. — В името на боговете, тази драма ме убива!

— Като стана дума за драма — отвърна Езичника, — току-що убих двама мъже в стаята си. Белдер е мъртъв — прерязали са му гърлото.

Катерача се изправи на крака.

— Убили са го? Защо?

— Ти посрами принца — каза Магир. — Той трябва да те убие. Няма избор.

— Ами духа на Джоаким? Защо изобщо го призова?

— Не мога да отговоря на този въпрос, господарю. Но сега трябва да избягаш.

— Да избягам? Та той уби мой приятел — вероятно единствения, който съм имал. Белдер ми беше като баща. Махайте се оттук и ме оставете сам — и двамата!

— Не прави нищо глупаво — предупреди го Езичника.

— Глупаво? Всичко е глупаво! Животът е фарс — тъп и отвратителен фарс, игран от глупаци. Е, на мен ми писна. Така че изчезвайте!

Катерача се облече бързо, сложи си колана с меча и стисна оръжието в дясната си ръка. Пристъпи към прозореца и се надвеси над перваза. Едно въже се люшкаше леко от нощния ветрец и той го хвана. Скочи през прозореца и се спусна в двора.

Четирима стражи го гледаха смълчано, докато се приземяваше безшумно на мраморните плочи. Той пристъпи в центъра на двора и се загледа към прозорците на покоите на принца.

— Принце на страхливците, излез! Принц на лъжите и измамата, покажи се! Джоаким каза, че си овца. Излез веднага!

Стражите се спогледаха, но не помръднаха.

— Аз съм жив, принце. Бронзовия граф е жив! Всичките ти убийци са мъртви и ти ще се присъединиш към тях. Излез — или ще поразя душата ти в скривалището, където си се свил. Излез!

Завесите на прозореца се разтвориха и зад тях се появи принцът, със зачервено от гняв лице. Той се приведе над гравирания каменен перваз и извика на стражите: