Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Двамата с Езичника се скриха в мрака на гората и сатулите ги последваха. Няколко минути по-късно откриха Белдер и двата коня.

— Сега ми кажи защо — повтори мъжът.

— Искам да ме отведете до лагера си. Трябва да говоря със сатулите.

— Не можеш да кажеш нищо, което бихме чули.

— Не можеш да знаеш това — отвърна Катерача.

— Зная, че си дренаец, и това ми стига.

— Нищо не знаеш — каза рязко Катерача и захвърли шлема си на земята. — Но сега няма да споря с теб. Качи се на кон и ме отведи при своя народ.

— И защо да го правя?

— Защото имаш дълг към мен.

— Не ти дължа нищо. Не съм искал да бъда спасяван.

— Не този дълг. Слушай ме, човешко дете! Върнал съм се от Планините на Мъртвите, отвъд мъглите на вековете. Погледни в очите ми. Виждаш ли ужасите на Шеол? Аз вечерях там с Джоаким, най-великия от сатулските принцове. Ще ме отведеш сред планините и ще оставиш своя водач да реши. В името на душата на Джоаким, дължиш ми поне това!

— Лесно е да се говори за великия Джоаким — каза мъжът неспокойно, — защото е мъртъв повече от сто години.

— Напротив, изобщо не е мъртъв — отвърна Катерача. — Духът му живее и е отвратен от сатулската страхливост. Помоли ме да ви дам шанс да възвърнете честта си… но изборът си е ваш.

— И кой твърдиш, че си?

— Ще намериш лика ми в погребалните ви зали, застанал редом с Джоаким. Погледни лицето ми, човече, и ми кажи кой съм.

Сатулът облиза устни, несигурен, ала изпълнен със суеверен страх.

— Ти си Бронзовия граф?

— Аз съм Регнак, Бронзовия граф. А сега ме отведи в планините!

Пътуваха цялата нощ, все наляво в Делнох и нагоре през множество проходи, които се разширяваха все повече с приближаването на сърцето на планината. На четири пъти бяха пресрещнати от сатулски съгледвачи, но винаги ги пускаха да продължат. Накрая, когато утринното слънце достигна висините по обед, те навлязоха във вътрешния град — хиляда бели каменни сгради, изпълнили купата на една скрита долина. Само една сграда се издигаше повече от един етаж и това бе дворецът.

Катерача никога не бе идвал тук. Малцина дренайци бяха стъпвали в този град. Децата се събираха да гледат преминаването им по улиците на път към двореца. Посрещнаха ги петдесетина воини с бели роби и извити ятагани в ръце, които тръгнаха от двете им страни. При портите на двореца ги чакаше мъж, скръстил ръце пред гърдите си. Той бе висок, с широки рамене и гордо лице.

Катерача спря коня си пред портите и зачака. Мъжът свали ръце и пристъпи напред, впил кафявите си очи в неговите.

— Казват ми, че си мъртвец? — попита сатулът. Катерача зачака, без да продума. — Ако е така, няма да възразиш да прокарам меча си през тялото ти?

— Мога да умра като всеки човек — отвърна младият мъж. — Вече го сторих веднъж. Но ти няма да ме убиеш, така че нека спрем с тези игри. Подчини се на собствените си закони на гостоприемството и ни предложи храна.

— Играеш ролята си добре, Бронзови графе. Слезте от конете и ме последвайте.

Той ги поведе към западното крило на двореца и ги остави да се изкъпят в огромна мраморна баня, със слуги, които впръскваха парфюми във водата. Белдер не каза нищо.

— Не можем да се бавим тук твърде много, господарю — каза Езичника. — Колко време ще им дадеш?

— Не съм решил още.

Езичника отпусна огромното си тяло в топлата вода и потъна под повърхността. Катерача повика слуга и поиска сапун. Мъжът се поклони и отстъпи, след което се върна с кристална съдина. Младият мъж изсипа съдържанието върху главата си и изми косата си; после поиска бръснач и огледало и се избръсна. Беше уморен, но се чувстваше по-човешки след банята. Когато изкачи мраморните стъпала, друг слуга притича напред с хавлия, която постави на раменете му. После го поведе към спалнята, където Катерача откри дрехите си почистени. Той извади нова риза от дисагите си и се облече бързо, вчеса косата си и постави внимателно кожената лента на челото си. Внезапен импулс го накара да я свали и да намери в чантата сребърната диадема с опала. Постави я на мястото ѝ и друг слуга му донесе огледало. Той му благодари, забелязвайки с удовлетворение възхищението в очите на мъжа.

Катерача вдигна огледалото и се огледа.

Можеше ли наистина да мине за Рек, графът воин?

Езичника му бе дал идеята, когато каза, че хората винаги са склонни да вярват, че другите са по-силни, по-бързи и по-умели от тях. Всичко беше въпрос на представяне. Черният мъж му бе казал, че Катерача може да прилича на принц, убиец, генерал.