Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Езичника долепи уста до ухото на Катерача и прошепна:

— Оттук до първия спящ войник. Следващия път, когато пред луната мине облак, иди към него и легни. Когато облаците се разчистят, стани и се протегни. Погрижи се стражът да те види.

Катерача кимна.

Няколко минути изминаха в мълчаливо напрежение, докато най-накрая мракът не се спусна отново. Катерача незабавно се придвижи напред и падна на земята точно когато луната заблестя отново.

Стана и протегна широко ръце, махайки на стража. После се изправи, огледа се и вдигна копието на спящия до него воин. Поемайки дълбоко дъх, той пое през поляната и се прозина широко.

— Не мога да спя — каза той на мъжа. — Земята е влажна.

— Трябва да пробваш да постоиш тук за малко — измърмори стражът.

— Защо не? — предложи Катерача. — Ако искаш, иди поспи. Аз ще поема смяната.

— Много щедро — каза войникът. — Скоро така или иначе ще ме сменят.

— Както желаеш — отвърна младият мъж и се прозина отново.

— Не съм те виждал преди — каза внезапно войникът. — С кого си?

Катерача се ухили.

— Представи си мъж с лицето на прасе с брадавици и мозъка на гълъб.

— Дън Гидеус — каза мъжът. — Кофти късмет!

— Познавал съм и по-лоши — изкоментира Катерача.

— Аз не съм. Мисля, че има специално място, където отглеждат такива идиоти. Така де — защо да атакуваме сатулите? Сякаш си нямаме достатъчно чумави проблеми в Скода. Умът ми не го побира!

— И моят — каза Катерача. — Но все пак, докато плащат…

— Стига бе, платили ли са ти? Аз си чакам парите вече четири месеца — възкликна мъжът гневно.

— Шегувах се — отвърна младият мъж. — Естествено, че не са!

— Не се шегувай за тия работи, човече. И така си имаме достатъчно неприятности.

Към тях се присъедини втори страж.

— Кал, това смяната ли е?

— Не, просто не могъл да заспи.

— Е, аз мисля да ги събудя. Писна ми да кисна тук — каза новодошлият.

— Не бъди глупак — посъветва го първият. — Ако събудиш Гидеус, ще нареди да те нашибат!

— Защо не идеш да си починеш? — предложи Катерача. — Аз ще пазя — без друго явно няма да заспя повече.

— Мътните го взели, мисля, че точно така ще направя — каза първият войник. — И без това спя с отворени очи. Мерси, друже — каза той и потупа Катерача по рамото, преди да отиде да легне при другите.

— Ако искаш да отпуснеш глава в гората, ще те събудя като видя, че смяната идва — предложи Катерача.

— Мерси, но по-добре не. Последния път като хванаха страж да спи, Гидеус нареди да го обесят. Копеле! Не искам да поемам такъв риск.

— Твоя работа — отвърна Катерача нехайно и с бясно туптящо сърце.

— Копелетата пак забраниха отпуската — каза стражът. — Не съм виждал жена си и хлапетата вече четири месеца. — Катерача отпусна хватката си около дръжката на кинжала. — Фермата не носи достатъчно. Скапани такси! Все пак поне съм жив, предполагам.

— Да, и това е нещо — съгласи се младият мъж.

— Животът е гадост, а? Всеки момент ще ни пратят в Скода, за да избием още малко от своите. Животът е проклета гадост!

— Да — стиснал ножа зад гърба си, Катерача раздвижи пръсти около дръжката, готов да го забие в гърлото на мъжа.

Внезапно стражът изруга.

— Мисля, че ще приема предложението ти — каза той. — Вече трета нощ ме слагат на стража. Но обещай, че ще ме събудиш, нали?

— Обещавам — каза Катерача и облекчението го заля като гореща вълна.

Но тогава Езичника изплува от сенките и прокара ножа си през гърлото на другия мъж. Катерача реагира инстинктивно — собственият му кинжал се стрелна напред и се заби в гърлото на войника под челюстта, пронизвайки мозъка му. Той падна без звук, но Катерача видя погледа в очите му, докато умираше, и извърна лице.

Езичника дотича до него.

— Добра работа. Нека освободим пленниците и да се махаме.

— Той беше добър човек — прошепна младият мъж.

Езичника го сграбчи за раменете.

— Много добри хора лежат мъртви в Скода. Стегни се… Да тръгваме.

Двамата пленници бяха наблюдавали убийствата, без да издадат звук. Носеха робите на сатулските племена и лицата им бяха частично скрити под шалове. Езичника пристъпи към тях и ножът му преряза вървите; Катерача го последва и коленичи до първия воин, който тъкмо сваляше шала от лицето си. Мъжът пое дълбоко дъх. Лицето му бе силно и тъмно, с извит нос над гъста черна брада. Очите му бяха дълбоко разположени и под лунната светлина изглеждаха като от катран.

— Защо? — попита той.

— Ще говорим по-късно — каза Катерача. — Конете ни са там. Движете се тихо.