Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Защо не на мъртъв герой?

В крайна сметка кой можеше да докаже противното?

Той излезе от стаята и един сатул с копие в ръка му се поклони и го помоли да го последва. Мъжът го отведе до обширна стая, в която го очакваха младият мъж, който го бе посрещнал на портите, двамата сатули, които беше спасил, и старец с избледняла кафява роба.

— Добре дошъл — каза сатулският водач. — Тук при мен има човек, който умира да се срещне с теб. — Той посочи стареца. — Това е Рафир и той е свят мъж. От рода на Джоаким Сатули е и е изучавал подробно историята ни. Има много въпроси за обсадата на Дрос Делнох.

— Ще се радвам да им отговоря.

— Сигурен съм в това. Също така има друг талант, който можем да ползваме — разговаря с духовете на мъртвите. Тази вечер ще изпадне в транс и аз съм сигурен, че за теб ще е удоволствие да присъстваш.

— Разбира се.

— Аз лично нямам търпение — каза водачът. — Слушал съм гласа на духовния водач на Кафир много пъти и често съм му задавал въпроси. Но привилегията да събера заедно такива приятели… е, не мога да не изпитвам гордост.

— Говори направо, Сатули! — каза Катерача. — Не съм в настроение за детски игри.

— Хиляда извинения, почитаеми гостенино. Просто се опитвах да ти кажа, че духовният водач на Кафир е именно твоят приятел, великият Джоаким. Нямам търпение да чуя разговора ви.

— Стига паника! — каза Езичника, докато Катерача кръстосваше стаята.

Слугите бяха отпратени, а Белдер, шокиран от новините, сега кръстосваше розовата градина долу.

— Има си време за паника — каза Катерача, — когато всичко се провали. Е, ето че това стана — така че се паникьосвам.

— Сигурен ли си, че старецът не е измамник?

— Какво значение има? Ако е измамник, принцът ще му нареди да ме отхвърли. Ако не е, ще ме отхвърли духът на Джоаким. Няма измъкване!

— Можеш да обвиниш стареца в измама — предложи Езичника с неубедителен глас.

— Да обвиня техния свят човек в собствения им храм? Не мисля. Това огъва законите за гостоприемство до счупване.

— Мразя да звуча като Белдер, но това беше твоя идея. Наистина трябваше да я обмислиш по-внимателно.

— Аз мразя да звучиш като Белдер.

— Ще спреш ли да кръстосваш? Ето, хапни малко плодове.

Езичника му метна една ябълка през стаята, но Катерача я изпусна.

Вратата се отвори и Белдер влезе.

— Истинска катастрофа — каза той мрачно.

Катерача се тръшна в един широк кожен стол.

— Страшна нощ ще бъде.

— Позволено ли ни е да носим оръжие? — попита Езичника.

— Ако искаш — отвърна Белдер. — Но дори теб не си те представям да избиеш хиляда сатули!

— Не искам да умирам без оръжие в ръка.

— Смели думи! — каза Катерача. — А аз ще взема тази ябълка. Не искам да умирам без плод в ръка. Дали не можем да спрем да говорим за умиране?! Ужасно смущаващо ми действа!

Разговорът продължи в същия безсмислен дух, докато един слуга не почука на вратата и ги помоли да го последват. Катерача му каза да почака и отиде да се погледне във високото огледало на отсрещната стена. С изненада видя, че отражението му се усмихва. Той заметна наметалото драматично около раменете си и намести опала на челото си.

— Бъди с мен, Рек — каза той. — Ще ми е нужна помощ.

Тримата последваха слугата през двореца и накрая стигнаха входа на храма, където мъжът се поклони и отстъпи. Катерача влезе в хладните сенки във вътрешността на постройката. Навсякъде имаше пейки, изпълнени със смълчани сатули, а принцът и Рафир седяха един до друг на издигнат пиедестал. Вдясно от Рафир имаше трети стол. Катерача се изпъна и пристъпи с уверена крачка. Свали наметалото си и внимателно го постави на облегалката на стола.

Принцът се изправи и му се поклони. На младия мъж му се стори, че вижда злоба в тъмните му очи.

— Приветствам благородния ни гост тук тази вечер. Никой дренаец не е стъпвал в храма ни. Ала този мъж твърди, че е Бичът на надирите, живият дух на Бронзовия граф — кръвен брат на великия Джоаким. Така че е редно да срещне отново своя другар в това свещено място. Нека в душите ви се възцари мир, братя, и нека сърцата ни се отворят за музиката на Бездната. Нека Рафир се свърже с мрака…

Катерача потрепери, когато многочисленото множество сведе глави. Рафир се облегна в стола си; очите му се отвориха широко, а после се подбелиха. На Катерача започна да му се гади.

— Призовавам те, мой духовни водачо! — извика старецът с висок и треперлив глас. — Ела при нас от светите земи. Дай ни мъдростта си.