Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Лагеруваха в плитка пещера и нахраниха конете, после запалиха огън с подпалките, привързани към седлата им. Тенака свали кожения си елек и легна на одеялото до огъня, докато Реня масажираше натъртения му гръб. Борбата да спаси коня бе взела тежка дан и надирският принц едва движеше дясната си ръка. Момичето внимателно опипа лопатката и подутите мускули около нея.

— Изглеждаш ужасно — каза тя. — Тялото ти е цялото в синини.

— Трябва да ги усетиш оттук.

— Твърде стар си вече за тия работи — каза Реня дяволито.

— Един мъж е толкова стар, колкото се чувства, жено! — сопна се Тенака.

— И на колко се чувстваш ти?

— На около деветдесет — призна той.

Тя го покри с одеяло и седна до него, загледана в нощта. Тук беше спокойно, толкова далеч от войната и приказките за нея. В действителност не я беше грижа за детронирането на Ческа — искаше само да бъде с Тенака Хан. Мъжете бяха толкова глупави; не разбираха изобщо реалността на живота.

Само любовта имаше значение. Любовта на един човек към друг. Докосването на ръце, докосването на сърце. Топлината на това да принадлежиш, радостта на споделянето. Винаги щеше да има тирани. Хората, изглежда, не можеха да съществуват без тях. Без тирани не можеше да има герои. А хората не можеха да живеят без герои.

Реня се уви в наметалото си и добави последните подпалки към огъня. Тенака спеше до нея, а главата му лежеше на седлото му.

— Къде щеше да си ти без Ческа, обич моя? — попита Реня, знаейки, че той не може да я чуе. — Мисля, че се нуждаеш от него повече, отколкото от мен.

Виолетовите му очи се отвориха и той се усмихна сънено.

— Не е истина — каза и отново заспа.

— Лъжец — прошепна момичето, свивайки се до него.

Катерача, Белдер и Езичника лежаха по корем и гледаха дренайския лагер. Имаше двадесетина войници, седнали около пет лагерни огъня. Пленниците седяха, опрели гръб в гръб в средата на лагера, а близо до тях патрулираха стражи.

— Сигурен ли си, че това е нужно? — попита Белдер.

— Нужно е — отвърна Катерача. — Ако спасим двама сатулски воини, това ще ни даде огромно предимство в търсенето на помощта им.

— Изглеждат ми твърде добре охранявани — промърмори старецът.

— Съгласен съм — каза Езичника. — Има един страж на десет крачки от затворниците. Двама други патрулират край онези дървета, а в гората отиде четвърти.

— Можеш ли да го намериш?

Езичника се ухили.

— Разбира се. Но какво ще кажеш за другите трима?

— Намери онзи в гората и ми донеси бронята му — каза Катерача.

Езичника се скри в мрака и Белдер пролази до младия мъж.

— Нали не мислиш да слизаш там долу?

— Разбира се, че това мисля. Става дума за измама — в това съм добър.

— Няма да се справиш. Ще те хванат.

— Моля те, Белдер, нямам нужда от речи за повдигане на духа — ще ме накараш да навиря нос.

— Е, аз няма да дойда.

— Не си спомням да съм те канил.

Измина почти половин час, преди Езичника да се върне. Носеше дрехите на стража, увити в червеното наметало на мъжа.

— Скрих тялото му, доколкото можах — каза той. — Кога ще сменят стражите?

— След около час — може би по-малко — каза Белдер. — Няма достатъчно време.

Катерача разтвори вързопа, прегледа съдържанието му, после си сложи нагръдника. Не беше подходящ размер, но по-добре твърде голям, отколкото твърде малък, помисли си той.

— Как изглеждам? — попита, поставяйки шлема с гребена на главата си.

— Смехотворно — отвърна Белдер. — Няма да ги излъжеш и за момент.

— Старче, почват да ме болят ушите! — изсъска Езичника. — Прекарали сме заедно само три дни, а вече ми се повръща от теб. Затваряй си устата.

Белдер понечи да каже нещо в отговор, ала погледът на черния мъж го спря. Езичника бе готов да го убие! Кръвта му се смрази и той се извърна.

— Какъв е планът ти? — попита Езичника.

— Има трима стражи, но само един е близо до затворниците. Възнамерявам да го сменя.

— Ами другите двама?

— Само дотук съм го измислил.

— Това все пак е начало — отвърна черният мъж. — Ако първата част сработи и войникът си легне, премини към другите двама. Дръж ножа си в готовност и направи хода си, когато аз направя моя.

Катерача облиза устни. Да държи ножа си в готовност? Не беше сигурен, че ще има смелостта да забие острието в нечие тяло.

Двамата залазиха през храстите към лагера. Луната светеше ярко, но от време на време някой облак я скриваше и потапяше поляната в тъмнина. Огньовете горяха ниско и воините спяха дълбоко.