Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Аз избягах, господарке. Когато надирите атакуваха, аз побягнах. Нямаше къде другаде да ида.

— Откога си тук?

— Отдавна, много отдавна. Може би години. Тук е хубаво и има много хора, с които да си говоря. Те ми простиха, разбираш ли? А и онова, което върша, е важно.

— Какво вършиш? — запита Тенака.

— Пазя камъка на Егел. Той е поставен до портата и гласи, че Дренайската империя ще падне, когато никой не пази Кортсуейн. Егел е знаел тези неща. Той е бил тук, не ми позволиха да го видя, когато дойде; тогава още не бях стоял тук дълго и призраците не ми вярваха.

— Иди да поспиш, Сиал — каза Тенака. — Нужна ти е почивка.

— Първо трябва да скрия конете ви — отвърна старецът. — Ездачите ще се върнат.

— Аз ще го сторя — обеща Тенака. — Реня, помогни му да си легне.

— Не мога да спя тук — това е леглото на гана.

— Орин казва, че можеш — той ще се срещне с Хогън тази нощ и ще остане в покоите му.

— Той е добър човек — каза Сиал. — Горд съм, че му служа. Те всички са добри — нищо, че са мъртви.

— Почини си, Сиал. Ще говорим на сутринта.

— Ти ли си надирският принц, който поведе атаката срещу вентрийските нашественици до Пурдол?

— Да, аз съм.

— Прощаваш ли ми?

— Прощавам ти — каза Тенака Хан. — А сега заспивай.

Тенака се събуди от тропота на галопиращи коне по студените камъни на двора. Изрита одеялото, събуди Реня и двамата допълзяха до прозореца. Под тях се бяха скупчили двадесетина ездачи; носеха червените наметала на Делнох и блестящи бронзови шлемове с черни гребени от конски косъм. Водачът беше висок мъж с брада, разделена на три, а до него яздеше единият от разбойниците, които бяха заловили Тенака.

Сиал докуцука на двора, стиснал счупеното копие в ръка.

— Стойте! — каза той.

Пристигането му разсея напрежението и ездачите започнаха да се смеят.

Водачът вдигна ръка за тишина и се приведе над врата на коня си.

— Търсим двама ездачи, старче. Тук ли са?

— Не сте добре дошли в тази крепост. Ганът заповядва да напуснете.

— Не научи ли урока си вчера, глупако?

— Трябва ли да ви принуждаваме да си отидете? — контрира го Сиал.

Разбойникът се наведе над седлото, за да прошепне нещо. Водачът кимна и се обърна назад.

— Преследвачът казва, че са тук. Хванете стареца и го накарайте да проговори.

Двама ездачи понечиха да слязат от конете, но Сиал внезапно нададе боен вик и се затича напред; офицерът беше още полуизвърнат, когато копието се заби в ребрата му. Той изкрещя и едва не падна. Сиал издърпа оръжието и отново се опита да го намушка, но ездачът вляво снижи собственото си копие и пришпори коня си напред. Сиал буквално отлетя, пронизан от железния връх. Противниковото копие се скърши и старецът падна на камъните.

Офицерът успя да се надигне на седлото.

— Измъкнете ме оттук; губя кръв! — каза той.

— Ами ездачите? — попита преследвачът.

— Да вървят по дяволите! Имаме хора оттук до Делнох, не могат да ни избягат. Измъкнете ме оттук!

Преследвачът пое юздите на офицера и отрядът напусна през портала. Тенака изтича на двора и коленичи до смъртно ранения Сиал.

— Справи се добре, Дън Сиал — каза той, повдигайки главата му.

Старецът се усмихна.

— Виж каква я свършиха — каза той. — Камъкът.

— Ти ще останеш тук. Заедно с гана и останалите.

— Да. Ганът има съобщение за теб, но аз не го разбирам.

— Какво казва?

— Да търсиш Краля отвъд Портата. Разбираш ли?

— Да.

— Някога имах жена… — прошепна Сиал. И умря.

Тенака затвори очите на стареца; после вдигна крехкото тяло и го отнесе в сянката на кулата над портата, полагайки го под камъка на Егел. Постави счупеното копие в ръката на мъртвеца.

— Миналата нощ той се помоли на Източника — каза той. — Не зная достатъчно, за да вярвам в кой да е бог, но ако си там, моля те, вземи душата му при себе си. Той не беше лош човек.

Реня го чакаше в двора.

— Бедният — каза тя.

Тенака я прегърна и я целуна по челото.

— Време е да тръгваме — каза ѝ.

— Чу ги — имат ездачи навсякъде.

— Първо трябва да ни видят. После трябва да ни хванат. Намираме се само на час езда от планините, а там, където отивам, те няма да ме последват.

Яздиха чак до пладне, близо до гората и много предпазливо на открито. Стараеха се да избягват високите места, където биха ги видели ясно на фона на небето. На два пъти забелязаха ездачи в далечината. По обед бяха достигнали подножието на Делнохските върхове и Тенака поведе по пътя към висините. По залез конете бяха изтощени и те слязоха от седлата, за да намерят място за лагеруване.