Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Какво мога да кажа? — попита Ананаис. — Нямам отговори. Трябваше да попиташ Тенака. Аз съм просто воин. Един учител ми каза, че всички ловци на света имат очи, насочени напред: лъвове, ястреби, вълци, хора. А всяка плячка на света има очи от двете страни на главата си, за да има по-голям шанс да види ловеца. Казваше, че човекът не се различава от тигъра. Ние сме убийците на природата и имаме огромен апетит. Дори героите, които помним, показват обичта ни към войната. Дръс, най-великият убиец на всички времена — именно неговия лик гледаш в залата на съвета.

— Така е — каза Райван. — Но има разлика между Дръс и Ческа. Легендата винаги се е борил, за да могат другите да са свободни.

— Не се самозалъгвай, Райван. Дръс се е бил, защото е обичал да се бие — в това е бил добър. Изучи историята му. Бил е на изток и е воювал за тиранина Горбен. Армията му е разрушавала градове, села и цели нации. Дръс е бил част от това и не би си търсил извинения. И ти не бива да го правиш.

— Нима казваш, че никога не е имало истински герои?

— Не бих познал герой, дори да ме ухапе по задника! Слушай, Райван, звярът е във всички нас. Правим най-доброто, което можем, но нерядко сме злобни, дребнави или ненужно жестоки. Не го правим умишлено, просто сме такива . Повечето от героите, които помним, са в паметта ни, защото са печелили. А за да печелиш, трябва да си безскрупулен. Целеустремен. Дръс е бил такъв и точно затова не е имал приятели — само хора, които са му се възхищавали.

— Можем ли да победим, Ананаис?

— Не. Но можем да накараме Ческа да страда толкова силно, че някой друг да успее да го победи. Ние няма да доживеем завръщането на Тенака. Императорът вече е потеглил; но трябва да го удържим, да го накараме да понесе загуби — да разбием аурата на неуязвимост, която е изградил около своите съчетани.

— Но дори Драконът не можа да се опълчи на тези зверове.

— Драконът беше предаден, хванат на открито. И мнозина от тях бяха старци. Петнадесет години са много време. Те вече не бяха истинският Дракон. Ние сме истинският Дракон — и в името на боговете, ще ги накараме да страдат!

— Лейк е измайсторил оръжия, които иска да видиш.

— Къде е той?

— В старите конюшни в южната част на града. Но първо си почини — изглеждаш изтощен.

— Ще го сторя. — Ананаис се изправи и се олюля леко, после се засмя. — Остарявам, Райван. — Отдалечи се на няколко крачки, после се върна и положи огромната си длан на рамото ѝ. — Не ме бива да споделям, жено. Но наистина съжалявам за Лукас. Той беше добър човек и ти прави чест, че си го отгледала такъв.

— Иди си почини. Дните стават по-кратки и скоро ще ни е нужна силата ти. Разчитам на теб. Всички разчитаме на теб.

След като гигантът си отиде, Райван пристъпи към стената и се загледа към планините.

Имаше чувството, че смъртта е ужасно близо.

И не я беше грижа.

Тенака беше толкова ядосан, че му се повдигаше. Ръцете му бяха стегнати здраво с кожени върви, а самият той бе привързан към дънера на един тънък бряст. Пред него петима мъже седяха около лагерен огън и претърсваха дисагите му. Вече бяха открили малката му кесия злато и сега тя лежеше до водача — едноок бандит, едър и мрачен. Тенака примигна, за да премахне от дясното си око тънката струйка кръв, и затвори ума си за болката от натъртванията.

Беше твърде зает с мислите си, когато влезе в гората, и един камък, запратен с прашка, го удари в слепоочието, събаряйки го от коня. Докато се мъчеше да не загуби съзнание, бандитите го атакуваха и той успя да извади меча си и да убие единия, преди да го повалят със сопите си. Последните думи, които чу, преди мракът да се спусне, бяха:

— Той уби брат ми. Не го убивайте — искам го жив.

И сега, само на четири дни път от Скода, той висеше завързан за дърво и броени минути го деляха от жестока смърт. Безсилието го разкъсваше и той опъваше въжетата, но възлите им бяха майсторски завързани. Краката го боляха, а гърбът му пламтеше.

Едноокият бандит се изправи и отиде до дървото. Лицето му представляваше маска на горчивината.

— Гнусен варварин — ти уби брат ми!

Тенака не продума.

— Е, ще си платиш. Ще те нарежа на малки парченца, а после ще ги сготвя на огъня и ще те накарам да ги изядеш. Това ще ти допадне ли?

Тенака не му обърна внимание и юмрукът на мъжа полетя напред. Надирът стегна мускулите на корема си точно когато ударът го достигна, но болката бе ужасна. Когато главата му провисна, бандитът го удари през лицето.