Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Воинът не каза нищо, през процепите на сребърния му шлем се виждаха единствено сините очи. Те бяха спокойни и тихата увереност, която се излъчваше от тях, се прокрадна в сърцето на Кафас. Щитът му се смали.

— Не можеш да ме докоснеш! — извика той. — Духът е по-могъщ от Източника. Ти си безсилен срещу мен!

Воинът поклати глава.

— Проклет да си! — изрева Кафас, когато щитът му изчезна.

Той се хвърли в атака, размахал дивашки меча си.

Акуас парира удара с лекота, после заби собственото си острие дълбоко в гърдите на тамплиера. Мъжът изстена, когато леденият меч достигна призрачната му плът. После душата му умря и останало без нея, тялото застина на земята.

Акуас изчезна. Двеста крачки навътре в гората очите на тялото му се отвориха и той увисна в подкрепящите ръце на Декадо и Катан.

— Всички тамплиерски стражи са мъртви — каза свещеникът.

— Добра работа! — похвали го командирът.

— Чувствам се омърсен от злото им. Дори само да ги докоснеш е като вечно проклятие.

Декадо отиде безшумно до мястото, където Ананаис чакаше със сто воини. Торн бе приклекнал вляво от него, Галанд — отдясно. Петдесетима бяха мъже от Легиона, за които Ананаис не беше сигурен.

Макар и да вярваше на инстинктите на Декадо, все още бе скептичен относно талантите на Тридесетте. Тази нощ щеше да разбере дали тези войници са с него, или не. С болезнена яснота усещаше мечовете им около себе си.

Гигантът поведе отряда до покрайнините на дърветата. От другата страна се намираха палатките на делнохската армия — бяха сто на брой, всяка от които даваше подслон на шестима мъже. Отвъд тях пък бяха опънати въжета, които да ограничават вързаните коне.

— Искам Бреихт жив и искам онези коне — прошепна Ананаис. — Галанд, вземи петдесет мъже и отведи жребците на разстояние. Останалите могат да ме последват.

Той пристъпи напред, приклекнал ниско, и воините в тъмни брони се пръснаха зад него.

Когато достигна палатките, отрядът се раздели на групи — въоръжени мъже тихо повдигаха покривалата и пристъпваха безшумно вътре. Кинжалите се плъзгаха през спящите гърла и хората умираха, без да издадат и звук. В покрайнините на лагера един войник се събуди от пълния си мехур; претърколи се от одеялото и излезе в нощта. Първото, което видя, беше гигант с черна маска, спускащ се към него, следван от двадесетина воини. Извика веднъж… и умря.

Внезапно хаосът завладя нощта. Войниците заизлизаха от палатките си с мечове в ръце. Ананаис посече двама воини, застанали на пътя му, и изруга шумно. Палатката на Бреихт се издигаше право напред — син копринен павилион с емблемата на Белия кон на дренайския пратеник.

— Легион! При мен! — изрева гигантът и се затича напред.

Един войник го атакува с копие, ала Ананаис се отдръпна от пътя на оръжието и мечът му описа свирепа дъга, която разби ребрата на мъжа. Златния достигна палатката, отметна рязко покривалото на входа и влезе вътре. Бреихт се криеше под леглото си, ала Ананаис го извлече за косата и го запрати навън.

Старият Торн дотича до него и каза:

— Имаме малък проблем, Черна маско.

Петдесетимата от Легиона бяха оформили здрав кръг около павилиона на Бреихт, ала навсякъде около тях воините от Делнох стояха в готовност, чакайки заповед за атака. Ананаис вдигна Бреихт на крака и си проправи път до предната част на редицата.

— Кажи на хората си да хвърлят оръжията, или ще ти прережа гърлото — изсъска той.

— Да, да — измрънка сивобрадият старец и вдигна ръце. — Мъже на Ческа, свалете оръжия. Животът ми е твърде ценен, за да бъде захвърлен по такъв начин. Заповядвам ви да ги пуснете!

Един тамплиер пристъпи напред.

— Твоят живот не струва нищо, старче! Имаше една мисия — да убедиш тия псета да излязат от хълмовете. И ти се провали.

Ръката му се изметна назад, после надолу и един черен кинжал се заби в гърлото на Бреихт. Старецът се олюля и падна на колене.

— А сега ги избийте! — извика тамплиерът и делнохците се спуснаха в атака.

Когато двете страни се сблъскаха, Ананаис заразмахва мечовете си, привличайки враговете към себе си както свещ привлича нощни пеперуди. Оръжията му се стрелкаха сред тях по-бързо, отколкото очите им можеха да ги следват. Около него Легионът се биеше добре и старият Торн не им отстъпваше с коварните си удари.

Внезапно звънът на стомана бе заглушен от грохота на копита и делнохската линия потрепери, когато войниците се извърнаха да видят новия враг, присъединил се към битката.