Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Мога ли да се присъединя към теб? — попита Катан.

— Заповядай.

Двамата поседяха в тишина известно време, загледани в добитъка, преживящ по плодородните склонове в далечината.

— Липсва ми Абадон — каза внезапно Катан.

— Да. Той беше добър човек.

— Беше човек с визия. Но нямаше търпение и вярата му бе ограничена.

— Как можеш да кажеш това? — попита Декадо. — Той вярваше достатъчно, за да сформира наново Тридесетте.

— Именно! Абадон сметна, че злото трябва да бъде посрещнато с груба сила. Ала нашата вяра твърди, че злото може да бъде надвито само от любовта.

— Това е лудост. Как ще се справиш с враговете си?

— А как по-добре от това да ги направиш свои приятели? — контрира го Катан.

— Думите са красиви, но аргументът не работи. Не можеш да станеш приятел с Ческа — можеш да му бъдеш роб или да умреш.

Катан се усмихна.

— И какво от това? Източникът се грижи за всички неща и вечността се надсмива над човешкия живот.

— Смяташ, че няма значение дали ще умрем?

— Естествено, че няма. Източникът ни прибира и живеем вечно.

— Ами ако няма Източник? — запита Декадо.

— Тогава смъртта е още по-добре дошла. Аз не мразя Ческа. Съжалявам го. Той е изградил империя на ужаса. И какво е постигнал? Всеки ден го приближава все повече и повече към гроба. Удовлетворен ли е? Има ли дори едно нещо, което да му носи радост? Заобиколил се е с воини, които го бранят от убийци, и с воини, които да следят другите воини в търсене на предатели. А кой следи следящите? Ама че нещастно съществуване!

— Значи Тридесетте изобщо не са воини на Източника? — попита Декадо.

— Такива са, ако вярват.

— Не можеш да покриеш всички варианти едновременно, Катан.

Младият мъж се засмя.

— Вероятно. Ти как стана воин?

— Всеки човек е воин, защото животът е битка. Фермерът се бори със сушата, наводненията, болестите на животни и растения. Морякът се бори с морето и бурята. Аз нямах силата за това, така че се борих с други хора.

— А с кого се бори свещеникът?

Декадо се обърна, за да срещне искрения поглед на младия мъж.

— Свещеникът се бори със себе си. Той не може да погледне жена с искрена страст, без вината да го изгори. Не може да се напие и да забрави. Не може да прахоса един ден, за да се наслаждава на красотата на света, без да се чуди дали не трябва да се занимава с нещо по-стойностно.

— За свещеник имаш доста ниско мнение за събратята си.

— Напротив, имам много високо мнение за тях — отвърна Декадо.

— Беше много суров с Акуас. Той наистина вярваше, че спасява душата на Абадон.

— Зная това, Катан. И му се възхищавам — всъщност се възхищавам на всички ви. Бях ядосан на себе си. Не ми беше лесно, защото не притежавам вашата вяра. За мен Източникът е мистерия, която не мога да разреша. И въпреки това обещах на Абадон, че ще се погрижа мисията му да бъде изпълнена. Вие сте чудесни млади мъже, а аз съм просто стар воин, влюбен в смъртта.

— Не се съди толкова сурово. Ти си избран. Това е велика чест.

— Случайно съвпадение! Дойдох в Храма и Абадон е видял в това повече, отколкото е трябвало.

— Не — каза Катан. — Ти дойде в деня, когато един от братята ни умря. Нещо повече — ти не си просто воин, а може би най-великият майстор на меча в тази епоха. Успя да победиш тамплиерите сам. И освен това съумя да развиеш таланти, с които ние сме родени. Дойде да ни спасиш в Замъка на Бездната. Как може да не си нашият водач? А ако си… тогава кой те е довел при нас?

Декадо се облегна назад, загледан в струпващите се облаци.

— Мисля, че ще завали — отбеляза той.

— Опитвал ли си да се молиш, Декадо?

— Пак ще завали.

— Опитвал ли си? — настоя свещеникът.

Командирът се надигна и въздъхна дълбоко.

— Разбира се, че съм опитвал. Но не получавам отговори. Опитах се в нощта, когато вие отпътувахте в Бездната… но Той не ми отговори.

— Как можеш да кажеш това? Нима не се научи да се носиш в същата нощ? Нима не ни откри през мъглите на не-времето? Мислиш, че си постигнал това със собствена сила?

— Да, така мисля.

— Значи сам си отговорил на молитвите си?

— Да.

Катан се усмихна.

— Тогава продължавай да се молиш. Кой знае до какви висини ще стигнеш!

Сега беше ред на Декадо да се засмее.

— Ти ми се подиграваш, млади Катан! Няма да го допусна. Заради това мисля ти да водиш молитвите тази вечер — на Акуас му е нужна почивка.

— За мен ще бъде удоволствие.

От другата страна на полето Ананаис пришпори черния си жребец в галоп. Приведен ниско над гърба на коня, той го пришпорваше, докато копитата чаткаха по сухата земя. В тези няколко секунди скорост той забравяше проблемите си и се наслаждаваше на свободата. Зад него яздеха Галанд и Торн, но конете им не можеха да се мерят с неговия и той достигна потока с двадесет крачки преднина. Скочи на земята и потупа животното, държейки го настрана от водата, за да го разходи и да му даде време да се успокои. Другите също слязоха от седлата.