Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Всичко това и много повече, старче! Но сега си угодничав лакей на един тиранин, а миналото е мъртво.

— Ти грешиш за моя господар Ческа — той копнее само за доброто на Дренай. Времената са тежки, Ананаис. Жестоки. Враговете ни водят безмълвна война с нас, крадат от храната ни. Никое кралство край границите ни не желае просветлението на дренайците да възтържествува, защото това би означавало край на тяхната поквара.

— Спести ми абсурдите, Бреихт! Нямам нерви да споря с теб. Какво желаеш?

— Виждам, че ужасните ти рани са те направили жесток, и съжалявам за това. Нося ти императорска прошка! Моят господар е дълбоко обиден от действията ви срещу него, ала миналите ти дела са ти спечелили място в сърцето му. В твоя чест той е готов да прости на всеки мъж, който е застанал срещу него в Скода. Нещо повече, той обещава да прегледа лично всяко оплакване, което имате спрямо него, реално или измислено. Нима би могъл да бъде по-справедлив?

Бреихт бе заговорил по-силно, за да стигне гласът му до слушащите защитници, и сега оглеждаше редиците им, за да прецени реакциите им.

— Ческа не би разпознал справедливостта, дори да го изгори по задника — отвърна Ананаис. — Той е змия!

— Разбирам омразата ти, Златни. Виж се само… белязан, осакатен, нечовек. Но със сигурност у теб е останала частица човещина. Защо трябва омразата ти да отвежда хиляди невинни към ужасната им смърт? Не можеш да спечелиш! Съчетаните се събират и няма армия на този свят, която може да застане срещу им. Нима ще докараш подобно опустошение на тези хора? Погледни в сърцето си!

— Няма да споря с теб, старче. Мъжете ти чакат там долу, а сред тях са тамплиерите, които се хранят с плътта на деца. Получовешките ви зверове се събират в Дренан и ежедневно хиляди невинни бягат към нашия малък бастион на свободата. Това разкрива лъжата в думите ти. Дори не съм ти ядосан, Бреихт Оцеляващия! Ти си продал душата си за копринен диван. Но те разбирам — изплашен старец, който никога не е живял, защото не е имал смелостта да го стори.

— В тези планини има живот и въздухът е с вкуса на вино. Прав си, като казваш, че може би няма да надделеем срещу съчетаните. Знаем го, защото не сме глупаци. Не търсим слава; но ние сме мъже и няма да коленичим пред никого. Защо не се присъединиш към нас и не откриеш най-накрая радостта от свободата?

— Свобода? Вие сте затворени в клетка, Ананаис. Вагрийците няма да ви пуснат на изток в земите си, а ние ви чакаме на запад. Не се самозалъгвай. На каква цена идва твоята свобода? Само след няколко дни армиите на императора ще се съберат тук и ще изпълнят равнината. Виждал си съчетаните на Ческа — е, идват и още. Огромни зверове, слети с маймуните от изтока, с великите мечки на севера, с вълците на юга. Те удрят като мълния и се хранят с човешка плът. Жалката ти армия ще бъде пометена като прах пред бурята. Тогава ми говори за свобода, Ананаис. Аз не копнея за свободата на гроба.

— И въпреки това тя приближава за теб, Бреихт, във всеки бял косъм, във всяка бръчка. Смъртта те преследва и скоро ще те обгърне със студените си ръце. Не можеш да избягаш! Махай се, дребно човече. Времето ти отмина!

Бреихт отмести поглед към защитниците и разпери ръце.

— Не позволявайте на този човек да ви мами! — извика той. — Моят господар Ческа е мъж на честта и ще изпълни обещанието си.

— Върви си у дома и умри! — каза Ананаис, обърна се и се върна при хората си.

— Смъртта ще дойде за теб, преди да дойде за мен — изкрещя Бреихт, — и ще бъде ужасяваща.

После старецът завъртя коня си и се спусна по склона.

— Мисля, че войната ще започне утре — промърмори Торн.

Ананаис кимна и махна на Декадо да дойде при него.

— Ти какво мислиш?

Командирът на Тридесетте сви рамене.

— Не можахме да пробием преградата на тамплиерите.

— А те пробиха ли нашата?

— Не.

— Значи започваме на равни начала — отвърна Ананаис. — Но те се опитаха да ни спечелят с думи. Сега следват мечовете и ще се помъчат да ни деморализират с внезапна атака. Въпросът е къде и какво ще направим по въпроса.

— Е — каза Декадо, — великият Тертулиан някога бил попитан какво ще стори, ако го нападне мъж, който е по-силен, по-бърз и неизмеримо по-умел от него.

— И какво е отговорил той?

— Че ще му отсече проклетата глава, задето лъже така.

— Звучи добре — вметна Торн, — но думите не струват дори изпражненията на прасета в момента.

— Прав си, да — ухили се Ананаис. — Е, какво предлагаш, планинецо?