Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Катерача седеше на широкото си легло, загледан в тъмните петна по вратата. Сега Тенака го нямаше, ала той още виждаше високия надирския воин и чуваше тихите му заповеди.

Това беше фарс и Катерача се бе озовал в капан, оплетен в мрежата на герои.

Да превземе Дрос Делнох?

Ананаис можеше да превземе Дрос Делнох, като го нападне със сребърен меч, проблясващ под утринното слънце. Тенака можеше да го превземе с някой импровизиран план, някаква фина и гениална манипулация, включваща къс канап и три малки камъчета. Това бяха хора, създадени за легенда, сътворени от боговете, за да подхранват сагите.

Но къде се вместваше той в това?

Той пристъпи към дългото огледало на стената с прозореца. Срещу него стоеше висок млад мъж с тъмна коса до раменете, придържана от черна кожена лента. Очите му бяха ярки и интелигентни, брадичката — квадратна, за да залъже поетите, пишещи сагите. Коженият елек без ръкави му стоеше добре, привързан към тънкия му кръст от дебел колан за меч. От лявата му страна висеше кинжал. Панталонът му бе от най-мека тъмна кожа, а ботушите — високи до прасците, по модата на Легиона. Катерача се пресегна към меча си, прибра го в кожената ножница и го закачи на кръста си.

— О, бедни глупако! — каза му огледалният воин. — Трябваше да си останеш у дома.

Беше се опитал да каже на Тенака колко неподходящ се чувства, но надирът се усмихна и го игнорира.

— Ти носиш кръвта, Арван. Тя ще те преведе през препятствията — беше му казал той.

Думи! Просто думи. Кръвта не бе нищо повече от тъмна течност — тя не носеше тайни и мистерии. Смелостта беше нещо в душата, а не дар, който един мъж може да предаде на синовете си.

Вратата се отвори и Катерача се обърна, за да види Езичника. Черният мъж се усмихна за поздрав, после се настани удобно в широкия кожен стол. На светлината на фенера изглеждаше огромен — широките му рамене изпълваха облегалката. Също като другите, помисли си Катерача — мъж, който мести планини.

— Дошъл си да ме изпратиш? — попита той, нарушавайки тишината.

Черният мъж поклати глава.

— Аз идвам с теб.

Облекчението го удари с почти физическа сила, но той прикри емоциите си.

— Защо?

— А защо не? Обичам да яздя.

— Знаеш ли каква е мисията ми?

— Да превземеш една крепост и да отвориш портите за воините на Тенака.

— Не е толкова лесно, колкото го караш да звучи — каза Катерача и се върна да седне на леглото.

Мечът се изви между краката му и той го намести.

— Не се безпокой, все ще измислиш нещо — каза Езичника и се ухили. — Кога искаш да потеглим?

— След около две години.

— Не бъди толкова суров към себе си, Катерачо — това не носи нищо добро. Зная, че мисията ти е трудна. Дрос Делнох е град с шест стени и крепост. Там са разположени повече от седем хиляди воини — както и петдесетина съчетани. Но ще сторим каквото можем. Тенака казва, че имаш план.

Катерача се изкикоти.

— Колко мило от негова страна. Той го измисли преди дни и просто ме изчака да го догоня!

— Е, кажи ми.

— Сатулите са планинци и пустинници — свирепи и независими. В продължение на векове са се били с дренайците за правата над Делнохските хълмове. По време на Първата надирска война са помогнали на моя предшественик, Бронзовия граф. В замяна той им дал земя. Не зная колцина са — може би около десет хиляди, може би по-малко. Но Ческа е анулирал първоначалния договор и пограничните стълкновения са започнали наново.

— И ти ще потърсиш помощта им?

— Да.

— Но без голяма надежда за успех?

— Точен коментар. Сатулите винаги са мразили дренайците и между нас няма доверие. И което е по-лошо — те презират надирите. И дори да ни помогнат, как, в името на ада, ще ги накарам да напуснат крепостта?

— Решавай проблемите, когато се появят, Катерачо!

Младият мъж се изправи и мечът пак се изви и почти го спъна; той издърпа ножницата от колана и я запрати на леглото.

— Един по един, казваш? Ами добре! Нека прегледаме проблемите. Аз не съм воин. Посредствен съм с меча. Никога не съм бил войник. Плашех се от битките и нямам умение в тактиката. Не съм водач и трудно бих повел и гладни хора към кухнята. Кой от тези проблеми да сметнем за първи в списъка?

— Седни, момче — каза Езичника и се приведе напред, отпускайки ръце на подръчките на стола. Катерача седна и гневът му се оттече от него. — Сега ме слушай внимателно! В моята земя аз съм цар. Издигнах се на трона с кръв и смърт, първият от моя народ, успял да вземе Опала. Когато бях млад и пълен с гордост, един стар жрец дойде и ми каза, че ще горя в огньовете на ада заради престъпленията си. Аз наредих на цяла армия от воини да накладе огън от много дървета. Човек не можеше да се приближи на повече от тридесет крачки от него и пламъците се издигаха до небесния купол. Тогава наредих на армията да го изгаси. Десет хиляди мъже се хвърлиха в пламъците и огънят изгасна. „Ако отида в ада — казах на жреца, — те ще ме последват и ще изгасят пламъците.“ От великото Море на Душите до Планините на Луната аз владеех своето царство. Надживях отрова във виното си и кинжали в гърба си, фалшиви приятели и благородни врагове, синове предатели и лятна чума. И въпреки това ще те последвам, Катерачо.