Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Жителите посрещнаха с ликуващи викове армията победител още от полята половин миля на юг. Тълпата стигаше до центъра на града, където бяха издигнати импровизираните казарми. Ала възгласите бяха приглушени, защото в ума на всеки се бе загнездил един въпрос: Ами сега какво? Кога ще дойде Ческа със своите съчетани?

Тенака, Райван, Ананаис, Декадо и другите водачи на новата армия се срещнаха в залата на съвета, където синовете на Райван, Лейк и Лукас, извадиха карти на терена на югоизток.

След като прекараха цял следобед в ожесточена дискусия, стана ясно, че по-голямата част от Скода е незащитима. Проходът при Усмивката на демона можеше да се укрепи и отбранява, но бяха нужни поне хиляда мъже, за да го пазят за по-дълго време, докато на север и юг имаше шест други прохода, които даваха достъп до долините и полята на Скода.

— Все едно защитаваме зайчарник — каза Ананаис. — Дори без съчетаните Ческа може да доведе петдесет пъти повече хора от нас. И те ще ни ударят на шестнадесет различни фронта. Просто не можем да покрием целия терен.

— Армията ще нарасне — отвърна Райван. — Дори в момента от планините слизат нови попълнения. Мълвата ще се разпространи извън Скода и бунтовниците ще се стекат насам.

— Да — призна Тенака, — но в това се крие друг проблем. Ческа ще прати шпиони, агенти, саботьори… и те ще се промъкнат заедно с другите.

— Тридесетте ще помогнат, доколкото могат, да издирят предателите — каза Декадо. — Но ако пуснем твърде много, няма да можем да се справим с всички.

— Значи трябва да пазим проходите и да разпръснем Тридесетте сред армията — каза Тенака.

Разговорът продължи в същия дух още известно време. Някои искаха да се върнат във фермите си, за да подготвят полето за лятото, други просто желаеха да отнесат у дома новината за победата. Лейк се оплака, че провизиите са недостатъчни. Галанд каза, че между скодците и новите доброволци от Легиона е имало стълкновения.

Водачите търсеха отговори на проблемите си до залез-слънце. Накрая се реши, че половината мъже ще бъдат пуснати да се приберат, стига да обещаят да работят и във фермите на онези, които ще останат в града. В края на месеца първата половина щяха да се върнат, за да бъдат заместени от другите.

Ананаис трепереше от гняв.

— Ами тренировките им? — извика той. — Как, по дяволите, ще ги подготвя за война?

— Те не са войници — каза тихо Райван. — Това са работливи мъже с жени и деца, които трябва да изхранят.

— Ами съкровищницата на града? — попита Катерача.

— Какво за нея? — попита Райван.

— Колко има в нея?

— Нямам представа.

— Значи трябва да проверим. Тъй като сега владеем Скода, парите са наши. Можем да ги използваме, за да купим храна и снаряжение от вагрийците. Може и да не ни пускат през границите си, но няма да върнат парите ни.

— Ама че съм глупачка! — възкликна Райван. — Разбира се, че трябва да проверим. Лейк, върви веднага — дано не са я разграбили.

— Поставили сме стража там, майко — каза Лейк.

— Иди и преброй парите.

— Но това ще отнеме цяла нощ!

Тя го изгледа гневно и той въздъхна.

— Добре, Райван — каза накрая. — Отивам. Но те предупреждавам — в мига, в който приключа, ще те събудя, за да те информирам!

Райван му се ухили и се обърна към Катерача.

— Имаш акъл, момче — ще идеш ли до Вагрия, за да купиш онова, от което се нуждаем?

— Не може — каза Тенака. — Той има друга мисия.

— И то каква! — промърмори Ананаис.

— Е, предлагам тогава да прекратим събранието за днес и да вечеряме — отвърна Райван. — Мога да изям цял кон. Можем ли да се съберем отново утре?

— Не — каза Тенака. — Утре ще напусна Скода.

— Ще напуснеш? — попита Райван, удивена. — Но ти си нашият генерал.

— Трябва, господарке… имам да събирам армия. Но ще се върна.

— И къде ще намериш армия?

— Сред народа си.

Тишината в залата бе опустошителна. Мъжете си разменяха нервни погледи и само Ананаис изглеждаше спокоен. Той се облегна на стола си и вдигна обутите си в ботуши крака на масата.

— Обясни, моля — промърмори Райван.

— Мисля, че знаеш какво имам предвид — отвърна хладно Тенака. — Единственият народ с достатъчно воини, които да се опълчат на Ческа, са надирите. Ако имам късмет, ще събера армията си.

— Искаш да докараш тези кръвожадни диваци в Дренай? Те са по-лоши от съчетаните на Ческа — каза Райван и стана от стола си. — Няма да го допусна — ще умра, преди да пусна тези варвари на скодска територия!