Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Два меча от ярка светлина се появиха в ръцете му и той атакува с изпепеляваща скорост. Удар наляво, париране и контраудар, замах надясно, мушване наляво. Трима изчезнаха като дим, разнесен от вятъра. Оцелелите трима отстъпиха — и се натъкнаха на призрачните остриета на Тридесетте.

— Следвайте ме! — извика Декадо.

Обърна се и се затича по стълбите пред останалите. Бързо стигна до терасата и скочи на стената. Загледа се в острите скали, толкова далече под него. Тридесетте излязоха на открито.

— Летете! — нареди Декадо.

— Ще паднем! — извика Балан.

— Ще паднеш само ако ти наредя, кучи сине! А сега движение!

Балан се хвърли от стената, следван от останалите. Декадо скочи последен.

В началото наистина падаха, но щом се отдръпнаха от притеглянето на замъка, се понесоха в нощта, запратени обратно към реалността на Скода.

Декадо се върна в тялото си и отвори очи. Бавно тръгна към източните гори, привлечен от пулсиращото отчаяние, което излъчваха младите свещеници.

Откри ги на малка поляна между два ниски хълма. Бяха положили единадесетте тела на убитите и сега се молеха със сведени глави.

— Изправете се! — нареди Декадо. — Веднага! — Те се подчиниха мълчаливо. — Мътните ме взели, колко сте жалки само! При всичките си таланти сте просто хлапета. Кажете ми, как мина спасителната мисия? Освободихме ли Абадон? Ще празнуваме ли сега? Погледнете ме в очите, проклети да сте!

Два меча от ярка светлина се появиха в ръцете му и той атакува с изпепеляваща скорост. Удар наляво, париране и контраудар, замах надясно, мушване наляво. Трима изчезнаха като дим, разнесен от вятъра. Оцелелите трима отстъпиха — и се натъкнаха на призрачните остриета на Тридесетте.

— Следвайте ме! — извика Декадо.

Обърна се и се затича по стълбите пред останалите. Бързо стигна до терасата и скочи на стената. Загледа се в острите скали, толкова далече под него. Тридесетте излязоха на открито.

— Летете! — нареди Декадо.

— Ще паднем! — извика Балан.

— Ще паднеш само ако ти наредя, кучи сине! А сега движение!

Балан се хвърли от стената, следван от останалите. Декадо скочи последен.

В началото наистина падаха, но щом се отдръпнаха от притеглянето на замъка, се понесоха в нощта, запратени обратно към реалността на Скода.

Декадо се върна в тялото си и отвори очи. Бавно тръгна към източните гори, привлечен от пулсиращото отчаяние, което излъчваха младите свещеници.

Откри ги на малка поляна между два ниски хълма. Бяха положили единадесетте тела на убитите и сега се молеха със сведени глави.

— Изправете се! — нареди Декадо. — Веднага! — Те се подчиниха мълчаливо. — Мътните ме взели, колко сте жалки само! При всичките си таланти сте просто хлапета. Кажете ми, как мина спасителната мисия? Освободихме ли Абадон? Ще празнуваме ли сега? Погледнете ме в очите, проклети да сте!

Той пристъпи към Акуас.

— Ти, жълтобради, наистина надмина себе си. Успя да постигнеш нещо, което нито тамплиерите, нито силите на Ческа можеха да направят. Унищожи единадесет от другарите си.

— Не си справедлив! — извика Катан със сълзи в очите.

— Замълчи! — изтътна гласът на Декадо. — Справедлив? Аз описвам реалността. Открихте ли Абадон?

— Не — отвърна тихо Акуас.

— А схвана ли вече защо?

— Не.

— Защото те изобщо не са хващали душата му — това би било непосилно за тях. Тамплиерите ви примамиха в капана си с измама — нещо, в което са истински майстори. Сега единадесет от братята ти са мъртви. И ти носиш този товар.

— Ами ти? — попита Катан, обикновено спокойното му лице сега трепереше от ярост. — Къде беше ти, когато се нуждаехме от теб? Що за водач си? Дори не споделяш вярата ни. Ти си просто касапин! В теб няма сърце, Декадо. Ти си Ледения убиец. Е, ние поне се борихме за нещо, в което вярвахме, и пътувахме, за да умрем заради човек, когото обичаме. Добре, сгрешихме — но щом Абадон умря, ние вече нямахме водач.

— Трябваше да дойдете при мен — отвърна Декадо.

— Защо? Ти беше водачът и трябваше да си с нас. Ние те търсехме. Често. Но дори когато откри талантите си — таланти, за които се молехме, — избра да се носиш на ръба на молитвите ни. Никога не пристъпи напред. Кога ядеш с нас? Кога говориш с нас? Спиш сам, далеч от огъня. Ти си странник. Ние сме дошли да умрем за Източника. Ти за какво си тук?

— Тук съм, за да победя, Катан. Ако искаш да умреш, се хвърли на меча си. Или помоли мен — ще направя това за теб, ще прекратя живота ти на мига. Тук си, за да се биеш за Източника и да попречиш на злото да възтържествува в тези земи. Но няма да говоря повече. Аз съм избраният водач и нямам нужда от вашите клетви или обещания. Онези, които ще ми се подчиняват, да дойдат при мен на зазоряване. Ще се храним заедно — да, и ще се молим заедно. Онези, които предпочитат да следват собствения си път, са свободни да го сторят. А сега ще ви оставя да погребете мъртвите.