Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Не е нужно — измърмори Галанд. — Предполагам, че ти си го писал.

— Не. Тенака Хан въведе последните промени преди осемнадесет години.

— Но нека предположим, че…

— Какъв е смисълът, Галанд? Той беше прав.

— Но не можеше да знае къде ще се намират Кареспа и тръбачът му. И въпреки това каза на двама ни с Парсал да тръгнем към онзи хълм.

— А откъде другаде Кареспа можеше да гледа битката?

— Можеше да участва в самото сражение.

— И да остави тръбача да взима сам решенията?

— Караш всичко да изглежда толкова лесно, но битките не са такива. Стратегията е едно, сърцето и умението — съвсем друго.

— Не отричам. Легионът не се би на предела на уменията си. Сред тях има мнозина добри мъже и не мисля, че мисията им се е нравела. Но това е в миналото. Засега ще предложа на войниците да се присъединят към нас.

— А ако откажат?

— Ще ги пратя извън долината… където ти ще ги чакаш със стотина стрелци. Никой няма да напусне жив.

— Ти си безскрупулен, генерале!

— Аз съм жив , Галанд. И планирам да продължа в същия дух.

Галанд се надигна.

— Надявам се да продължиш, генерале. И се надявам Тенака Хан да измисли ново чудо, когато дойдат съчетаните.

— Това предстои — каза Ананаис. — Нека се наслаждаваме на днешния ден.

Тенака намери усамотеното местенце, от което се нуждаеше, край един прикрит водопад високо в планината, където въздухът бе чист и прохладен, а снегът се топеше на купчини по склоновете. Бавно и внимателно той разпали огън в кръг от камъни и седна, загледан в пламъците. Не изпитваше възторг от победата. Емоциите му бяха отмити от кръвта на убитите. След известно време отиде до потока, спомняйки си думите на Аста Хан, древния шаман на племето на Вълчата глава:

— Всичко на този свят е сътворено за човека, ала всичко има две цели. Водите текат, за да можем да пием от тях, но те са и символ на безсмислието на човека. Те отразяват живота ни в бързо препускаща красота, родена в чистотата на планините. Те тичат и бърборят като бебета, нарастват и са целеустремени, когато станат силни млади реки. После се разширяват и забавят, докато накрая не достигнат бавно и с лутане морето като старци. И също като душите на хората в Отвъдното, водата се смесва в едно неделимо цяло, докато слънцето не я издигне отново като капки, които да се спуснат върху планините.

Тенака потопи длан в бързия поток. Чувстваше се не на място, изолиран от времето. Една птичка кацна на близкия камък в търсене на храна; беше мъничка и кафява. Внезапно се стрелна във водата и Тенака подскочи. Приведе се над потока и я видя как плува под повърхността: призрачна гледка. Птичката изплува, скочи на друг камък и отръска пера; после се върна в потока. По някакъв странен начин тази гледка успокои Тенака. Той наблюдава малкия ловец известно време, после се излегна в тревата, загледан в далечните облаци сред синьото небе.

Един орел се носеше високо по невидимите течения с разперени криле, привидно неподвижен, докато се издигаше върху струята топъл въздух.

В периферното му зрение се появи бяла яребица. Перата ѝ бяха на петна и отчасти бели — идеален камуфлаж, защото снегът още не бе изчезнал напълно от склоновете. Тенака се замисли за птицата. През зимата беше чисто бяла над снега, напролет потъмняваше отчасти, а през лятото петната ставаха каменносиви и кафяви, позволявайки ѝ да се слива със скалите. Перата на яребицата бяха единствената ѝ защита.

Птицата се издигна във въздуха и орелът зави рязко, спускайки се като камък. Ала без да усети, пресече пътя на слънцето и сянката му се плъзна върху яребицата, която се изви точно преди ноктите му да се сключат около нея. Малката петниста птица избяга обратно към храстите.

Орелът се разположи на един клон близо до Тенака, наежен и с накърнено достойнство. Надирският воин се излегна назад и затвори очи.

Битката беше много рискована и тази стратегия нямаше да сработи отново. Бяха получили временна почивка, нищо повече. Ческа бе пратил Легиона си да помете неколцина бунтовници. Ако знаеха, че Тенака Хан е там, щяха да използват различна тактика. А сега вече знаеха… Сега всички умения на Ческа щяха да се насочат насам.

Колцина щеше да прати следващия път императорът?

Останалата част от Легиона наброяваше четири хиляди мъже. Обикновените войници, които бяха около десет хиляди. Дренайските копиеносци — две хиляди при последното преброяване. Но най-ужасяващи от всички бяха съчетаните.