Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Но откъде ще вземе тази армия? Надирите го мразят не по-малко от дренайците.

— Е, да, но той е Тенака Хан — отвърна саркастично Катерача.

— И как ще превземеш крепостта? — попита Реня.

— Нямам представа. Вероятно ще застана пред портите, ще обявя кой съм и ще поискам да се предадат.

— Добър план — прост и директен — отвърна тя със сериозно изражение.

— Всички добри планове са такива — отвърна той. — Кажи ми ти как се замеси в тази история.

— Просто съм се родила с късмет — отвърна Реня и отново се надигна. — Мътните ги взели! Защо не идват?

— Както каза, скоро ще разберем. Искаш ли да закусим заедно?

— По-скоро не. Валтая е в кухните — тя ще ти сготви нещо.

Катерача усети, че момичето иска да остане само, затова слезе по стълбите, следвайки вкусния аромат на пържен бекон.

Срещна Валтая, която тъкмо се качваше към градината, и влезе в кухнята, където Белдер си проправяше път през купчина бекон, яйца и боб.

— Човек на твоята възраст би трябвало вече да е изгубил апетита си — отбеляза Катерача и се отпусна в стола срещу стария воин.

Белдер се намръщи.

— Трябваше да сме с тях — каза той.

— Тенака ме помоли да остана — отвърна Катерача.

— Не мога да си представя защо — сопна се Белдер, от гласа му буквално капеше сарказъм. — Помисли си само каква помощ можехме да му окажем.

Това преля чашата.

— Може да не съм го казвал досега — каза Катерача, — но започва да ми писва от теб, Белдер. Или си дръж устата затворена, или ми се пръждосвай от пътя!

— Вторият вариант ми изглежда ужасно примамлив — отговори старият воин с блеснали от гняв очи.

— Ами заповядай тогава! И забрави лицемерните лекции. От години ме тормозиш за безпътните ми навици, страховете и провалите ми. Но ти не остана с мен от преданост — а защото и ти си беглец. Аз просто те улесних в бягството. Тенака ме помоли да остана, но теб не те е молил — можеше да се включиш в битката.

Катерача се надигна от стола и излезе от стаята. Възрастният войник се приведе, облегнат на лакти, и избута чинията настрана.

— Останах точно от преданост — прошепна той.

След битката Тенака се оттегли сам сред планините, с натежало сърце и изпълнен с ужасна меланхолия.

Райван го видя да се отдалечава и понечи да тръгне след него, но Ананаис я спря.

— Той си е такъв — каза гигантът. — Остави го на мира.

Райван сви рамене и се върна към грижите за ранените. Скодците сглобиха самоделни носилки от копията и наметалата на Легиона. Тридесетте, свалили броните си, бродеха сред ранените и използваха невероятните си умения, за да премахват болката, докато лечителите шиеха рани.

На бойното поле мъртвите бяха подредени едни до други — войници от Легиона редом с мъжете от Скода. Шестстотин и единадесет копиеносци бяха умрели този ден. До тях лежаха двеста четиридесет и шестима планинци.

Райван бродеше сред редиците мъртви, загледана в труповете, и имената на воините изплуваха в ума ѝ, докато се молеше за всеки поотделно. Мнозина имаха ферми и реколти, жени и деца, сестри, майки. Райван ги познаваше до един. Извика Лейк при себе си и му каза да ѝ донесе въглен и хартия, за да направи списък на мъртвите.

Ананаис отми кръвта от дрехите и кожата си и извика генерала на Легиона при себе си. Мъжът беше мрачен и не демонстрираше желание за разговор.

— Ще ми се наложи да те убия, Кареспа — каза гигантът извинително.

— Разбирам.

— Добре! Ще хапнеш ли с мен?

— Не, благодаря. Внезапно изгубих апетит.

Ананаис кимна разбиращо.

— Имаш ли предпочитания?

Мъжът сви рамене.

— Какво значение има?

— Тогава пронизване с меч. Освен ако не предпочиташ да го сториш сам?

— Върви по дяволите!

— Добре. Имаш време до зазоряване.

— Не ми трябва време до зазоряване. Направи го сега, докато съм в настроение.

— Както желаеш.

Ананаис кимна и в гърба на Кареспа избухна болка като огньовете на ада. Той се опита да побегне, ала мракът обгърна ума му. Галанд издърпа меча си и го избърса в наметалото на генерала. После го прескочи и седна до Ананаис.

— Жалко, че стана така — каза чернобрадият воин.

— Не можехме да го оставим жив с информацията, която имаше.

— Предполагам. В името на боговете, генерале! Победихме! Невероятно, нали?

— Не и с Тенака начело.

— О, стига. Всичко можеше да се случи. Нямаше нужда да ни атакуват фронтално — можеха да пратят стрелците си да ни отблъснат.

— Можеха, но не го направиха. Бяха като по учебник. Според Наръчника на конницата очевидното решение на конници срещу необучени пешаци е фронтална атака. Легионът е съставен от дисциплинирани воини и съответно разчита на Наръчника. Искаш ли да ти цитирам главата и точния пасаж?