Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Галанд! — извика Тенака.

Чернобрадият мъж се биеше редом с брат си. Уби противника си и се обърна, щом чу името си. Тенака посочи напред към струпалите се конници и Галанд махна с меч в знак, че е разбрал.

— Към мен, Скода! — изрева той. — Към мен!

Заедно с брат си и около двадесет други воини Галанд атакува противника. Ездачите захвърлиха копията си и се опитаха да извадят мечове, когато клинът ги удари. Тенака пришпори коня си и се присъедини към битката.

Няколко кървави минути мелето не затихна, а после откъм равнината проехтя рог и Легионът обърна конете в отстъпление.

Галанд, чието чело кървеше от една плитка драскотина, притича до Тенака.

— Ще обърнат незабавно за повторна атака — каза той. — Няма да успеем да ги удържим.

Тенака прибра меча си. Бяха изгубили почти половината отряд.

Лукас също дотича.

— Нека приберем ранените — помоли той.

— Няма време! — отвърна Тенака. — Заемете позиция — но бъдете готови да хукнете, щом дам заповед.

Той пришпори коня напред към хребета. Легионът бе обърнал в подножието на склона и сформираше наново редиците си от петдесетима.

Стрелците от Скода събираха стрелите от падналите тела с отчаяна бързина. Тенака вдигна ръка да ги привика и те се подчиниха без колебание.

Рогът проехтя отново и ездачите с черни наметала се спуснаха напред. Този път нямаха копия, а в ръцете им блестяха мечове. Тътенът на копитата пак изпълни планината.

Когато се намираха на тридесет крачки от хребета, Тенака вдигна ръка и извика:

— Сега!

Стотици стрели намериха целта си.

— Отстъпление! — изкрещя надирският генерал.

Воините от Скода се обърнаха и побягнаха, устремени към временното убежище на хълмовете.

Тенака прецени, че Легионът е изгубил почти триста мъже в битката и още повече коне. Обърна жребеца си и го подкара в галоп към хълмовете. Галанд и Парсал бяха напред и помагаха на ранения син на Райван. Лукас се бе опитал да извади стрела от тялото на противник, но войникът се беше оказал жив и го бе ударил с меча си в левия крак.

— Оставете го на мен! — извика Тенака, щом ги настигна с коня си.

Той се приведе и придърпа Лукас пред себе си. Легионът бе достигнал хребета и сега се спускаше в преследване на бягащите воини. Галанд и Парсал се затичаха на север.

Тенака изви коня си на северозапад и ездачите зад него пришпориха жребците си.

Право напред се намираше първият хълм, зад който Ананаис чакаше с останалата част от армията. Тенака пришпори коня си, но животното се измъчваше с двойната тежест на гърба си. На върха на хълма надирът се намираше на не повече от петнадесет дължини разстояние от преследвачите си, но от другата страна беше Ананаис с четиристотин мъже. Измореният жребец на Тенака продължи галопа си, а Златния се придвижи напред, махайки на приятеля си да завие наляво. Тенака придърпа юздите и насочи звяра между препятствията, които сам беше организирал през дългата нощ.

Зад него стотина ездачи от Легиона спряха конете си и зачакаха заповеди. Тенака помогна на Лукас да слезе от седлото и го последва.

— Как мина? — попита Ананаис.

Тенака вдигна три пръста.

— Щеше да е добре, ако бяха пет — каза Златния.

— Атаката им беше дисциплинирана, Ани. С добро разстояние между редиците.

— Трябва да им го признаеш — винаги са били много дисциплинирани. И все пак денят тепърва започва.

Райван си проправи път сред тълпата.

— Много ли изгубихме?

— Около четиридесет мъже при атаката. Но още ще бъдат хванати в горите — отвърна Тенака.

Декадо и Акуас също се появиха.

— Генерале — каза Акуас, — водачът на Легиона току-що получи информация за позицията ни и дава заповеди за фронтална атака.

— Благодаря. Точно на това се надявахме.

— Аз се надявам и да побърза — каза Акуас и почеса жълтата си брада. — Тамплиерите пронизаха защитите ни и скоро ще знаят за приготовленията ни. Тогава ще ги издадат и на водача.

— Ако това стане, сме мъртви — промърмори Ананаис.

— С цялата ви сила, не можете ли да заслоните водача им? — попита Тенака.

— Бихме могли — отвърна Акуас сковано, — но това ще е ужасяващ риск за онези, които се заемат със задачата.

— Случайно се оказва, че и ние самите сме поели един такъв малък риск — изръмжа Ананаис.

— Ще бъде сторено — каза Декадо. — Погрижи се, Акуас.

Свещеникът затвори очи.

— Хайде, момче, какво чакаш? — пришпори го Ананаис.

— Прави го в момента — отвърна тихо Декадо. — Остави го на мира.