Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Свирепият рев на роговете на Легиона прониза въздуха и само след секунди редица облечени в черно ездачи покриха хълма срещу тях.

— Върни се в центъра — каза Ананаис на Райван.

— Не се дръж с мен като с млекарка!

— Държа се с теб като с командир, жено! Ако паднеш в първата атака, битката приключва.

Райван кимна и се оттегли, а мъжете от Скода приготвиха лъковете си.

Последен рев възвести атаката и конниците се спуснаха по ниския хълм. Страхът пробяга по лицата на защитниците. Ананаис не толкова го забеляза, колкото го усети.

— Спокойно, момчета — извика той с равен глас.

Тенака присви очи, за да види формацията: сто души един до друг, една дължина между редиците. Изруга тихо. Водещата редица достигна подножието на хълма и продължи нагоре към защитниците, забавяйки леко заради наклона. Това ги приближи още повече до следващата редица. Тенака се усмихна. На тридесет крачки от защитниците първата редица конници се натъкна на скритите ровове, покрити с тънки клони и пръст. Редицата се срина, сякаш ударена от невидим гигант. Втората линия, която бе твърде близо, ги последва в паническа маса от ритащи коне.

— Напред! — изрева Ананаис и триста скодски воини се спуснаха в атака, за да съсекат падналите легионери. Стотината, останали назад, пускаха залпове стрели над главите на другарите си към редиците копиеносци от другата страна — те се бяха оттеглили с конете си и сега представляваха неподвижни мишени. От хълма над тях генералът на Легиона, Кареспа, ругаеше и кълнеше. Накрая се завъртя на седлото и нареди на тръбача да даде сигнал за отстъпление. Крясъкът на рога се понесе над битката и Легионът отстъпи. Кареспа размаха ръка наляво и копиеносците завиха за атака по фланга. Ананаис оттегли своята войска до хребета на отсрещния хълм.

Легионът атакува отново… и след секунди конете им се натъкнаха на телта, опъната във високата трева. Кареспа отново даде заповед за отстъпление. Останал без алтернативи, той нареди на мъжете си да слязат от жребците и да атакуват пеша, със стрелци зад тях. Те тръгнаха бавно, като първата редица излъчваше несигурност и страх. Нямаха щитове и не искаха да приближат стрелците в скодската защита.

Точно преди да влязат в обсега на лъковете, войниците спряха, подготвяйки се за паническия устрем напред. В същия момент Лейк и неговите петдесетима мъже изникнаха от земята зад тях, захвърлиха одеялата, покрити с дълга трева, и се изкачиха от добре скритите окопи зад скалите. От позицията си на хълма Кареспа примигна невярващо при появяването на новия противник, който сякаш бе избуял от самата земя.

Лейк бързо опъна лъка си и другите го последваха. Целите им бяха вражеските стрелци. Излетяха петдесет стрели, после още петдесет. Настана пълен хаос. Ананаис поведе своите четиристотин във внезапна атака и Легионът се огъна под бурята от свистящи остриета. Кареспа се завъртя на седлото, за да даде за пореден път заповед за отстъпление, и челюстта му увисна от изненада. Тръбачът му беше съборен от седлото от чернобрад воин, който сега стоеше до неговия жребец с кинжал в ръка. Наоколо имаше и други воини, всички усмихнати безрадостно.

Галанд вдигна рога към устните си и прати тъжния зов за капитулация. Сигналът проехтя три пъти, преди и последните воини от Легиона да свалят оръжия.

— Всичко свърши, генерале — каза Галанд. — Моля, бъдете така добър да слезете от коня.

— Проклет да съм, ако го сторя! — извика Кареспа.

— Ще бъдеш най-вече мъртъв, ако не го сториш — обеща брадатият воин.

Кареспа слезе от седлото.

На бойното поле долу шестстотин воини от Легиона седяха на тревата, докато мъжете от Скода се движеха сред тях, за да им отнемат оръжията и нагръдниците.

Декадо прибра меча си и отиде до мястото, където Акуас бе коленичил до падналия Абадон. По тялото на абата нямаше и следа от нараняване.

— Какво стана? — попита Декадо.

— Неговият ум бе най-силният от всички. Талантът му бе много по-голям от всеки друг сред Тридесетте. Той поиска да поеме задачата да заслони Кареспа от тамплиерите.

— Абадон знаеше, че ще умре днес — отвърна Декадо.

— Той няма да умре днес — изръмжа Акуас. — Нима не казах, че има риск?

— Не е само той. Мнозина умряха днес.

— Не говоря за смърт, Декадо. Тялото му е мъртво, но тамплиерите са взели душата му.

Катерача седеше на високата стена около градината на върха на кулата и гледаше далечните планини, търсейки белези за приближаването на триумфиращия Легион. Беше почувствал облекчение, когато Тенака го помоли да остане в града, ала сега не бе сигурен. Определено не беше воин и нямаше да е от особена помощ в битката. Но поне щеше да знае резултата.