Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Когато слънцето изгря, Тенака Хан застана на хребета, гледащ към равнината. С него бяха стотина мъже, въоръжени с лъкове, мечове и брадви. Само около тридесетима имаха щитове и той ги разположи на открито, с лице към прохода към равнината. Планините се извисяваха от двете им страни, а зад гърба им Усмивката на демона се разширяваше в покрити с гори хълмове.

Мъжете бяха неспокойни, а Тенака не можеше да им предложи успокояващи думи. Те се въртяха нервно около надирския воин и му мятаха подозрителни погледи; щяха да се бият редом с него, но само защото Райван ги беше помолила.

Тенака вдигна ръка, за да заслони очи, и видя, че Легионът е потеглил. Можеше да различи върховете на копията им и излъсканите нагръдници, които отразяваха слънчевата светлина.

Като се изключи Драконът, Легионът се състоеше от най-добрите бойци сред дренайците. Тенака изтегли меча си и докосна острието с палец. Взе малко точило и отново го наточи.

Галанд се приближи до него.

— Късмет, генерале! — каза той.

Тенака се ухили и огледа малкия си отряд. Лицата им бяха неподвижни и излъчваха решителност; нямаше да отстъпят. Неизброими векове хора като тези бяха правили Дренайската империя непоклатима, отблъсквайки най-великите армии на света: ордите на Улрик, Безсмъртните на Горбен и свирепите нашественици от Вагрия във Войните на Хаоса.

Сега отново бяха изправени пред невъзможно силен противник.

Гръмотевичният тътен на копита по сухата равнина достигна планината и проехтя като барабаните на смъртта. Вляво от щитоносците синът на Райван, Лукас, постави стрела в лъка си. После преглътна и избърса чело с ръкав; потеше се обилно — странно как можеше по лицето му да има толкова много влага, а устата му да остава суха. Той хвърли поглед към надирския генерал и видя, че той стои спокойно с меч в ръка, а виолетовите му очи са впити в атакуващите конници. По неговото чело нямаше пот.

„Копеле — помисли си Лукас. — Нечовешко копеле!“

Конниците бяха достигнали склона пред Усмивката и настъплението им се позабави.

Една стрела се понесе към тях, но не ѝ достигнаха тридесет крачки, за да порази когото и да е.

— Чакайте заповедта — изрева Галанд и погледът му отскочи към неподвижния Тенака.

Ездачите продължиха нагоре със спуснати копия.

— Сега? — попита Галанд, когато първата редица конници подмина първата стрела, но Тенака поклати глава.

— Лица напред! — извика Галанд, когато нервните стрелци се извърнаха да видят издаването на заповедта.

Легионът яздеше във формация от петдесетима конници, разпределени в двадесет и пет редици. Тенака изчисли пролуката между всяка редица на около шест дължини. Дисциплинирана атака.

— Сега! — каза той.

— Пратете ги в ада! — извика Галанд и сто стрели проблеснаха под слънцето. Първата редица конници изчезна, когато жребците им бяха поразени. Мъжете полетяха към камъните, докато панически цвилещите коне се надигаха на задни крака и падаха. Втората редица се забави, но разстоянието между нея и първата позволи на ездачите да се подготвят и да прескочат падналите. Скокът им обаче ги отведе насред втори залп стрели, които убиха или осакатиха конете им. Докато ездачите падаха в краката на животните си, още стрели донесоха смърт сред тях, забивайки се в оголена плът. И въпреки това атаката продължи и конниците вече достигаха стрелците.

Останал само с една стрела, Лукас се изправи на крака. Един копиеносец проби редицата и младият мъж стреля, без да се прицели. Стрелата отскочи от черепа на коня и животното се изправи на задни крака от болка, ала ездачът се вкопчи във врата му и не падна. Лукас пусна лъка, извади ловджийския си нож и се затича напред. Скочи на гърба на коня и замахна към гърдите на противника си. Войникът обаче се хвърли надясно и тежестта на двамата събори животното. Лукас се приземи върху ездача и под него острието се заби до дръжката. Мъжът изстена и умря. Младежът се опита да извади ножа си, но той бе потънал твърде надълбоко. Затова извади меча си и се спусна към втори копиеносец.

Тенака се приведе под оръжието на един ездач и го събори от седлото. Мечът му изсвистя и мъжът се задави в собствената си кръв.

Тенака скочи на седлото. Стрелците бяха отстъпили от входа на прохода и продължаваха да обстрелват Легиона. Мъже и коне затлачваха пътя към долината. Хаосът господстваше над бойното поле. Неколцина ездачи бяха успели да си пробият път и скодските воини, въоръжени с мечове и брадви, ги събаряха на земята.