Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Сега Легионът се връщаше за отмъщение — не само към нея, но и към невинните в Скода. Гневът присветна в нея — те си мислеха, че ще нахлуят в нейните планини и ще оцветят тревата в червено с кръвта на нейния народ!

Надигайки се на крака, Райван бавно се върна при Тенака Хан. Надирският принц седеше неподвижен като статуя и я гледаше без никакво чувство в тези негови виолетови очи. После се изправи. Тя примигна, защото движението бе толкова бързо и плавно; в един миг бе неподвижен, а в следващия — в движение, така съвършено, че внезапно я изпълни с увереност, макар и да не можеше да разбере защо.

— Взе ли решение? — попита Тенака.

— Да. Ще последваме съвета ти. Но аз оставам с моите хора в центъра.

— Както желаеш, Райван. Аз ще се намирам в прохода към долината.

— Това мъдро ли е? — попита жената. — Не е ли твърде опасно място за генерала ни?

— Ананаис ще поеме центъра, а Декадо — десния фланг. Аз ще дойда, за да покрия левия. Ако падна, Галанд ще ме замести. Сега трябва да намеря Ананаис, защото искам хората му да работят през нощта.

Водачите на Тридесетте се срещнаха в една заслонена низина в източния склон на Усмивката на демона. Под ярката лунна светлина долу четиристотин мъже се трудеха, за да изринат почвата и да изкопаят канали в меката черна земя под нея.

Петимата свещеници бяха седнали в кръг плътно един до друг и не говореха, докато Акуас пътуваше, за да получи докладите на десетимата воини, които надзираваха подготовката. Акуас се носеше високо в нощното небе, наслаждавайки се на свободата на въздуха; тук нямаше тежест, нито нужда от въздух или веригите на мускул и кост. Тук, над света, очите му виждаха в безкрая, а ушите му чуваха сладката песен на слънчевия вятър. Усещането бе опияняващо и душата му ликуваше, къпейки се в красотата на вселената.

Костваше му усилие да се върне към задълженията си, ала Акуас беше дисциплиниран човек. Понесе се към външните съгледвачи, вдигнали щита срещу тамплиерите, и почувства злобата отвъд бариерата.

— Какво е положението, Оуард? — изпулсира Акуас.

— Тежко е. Силата им нараства постоянно. Няма да сме в състояние да ги удържим още дълго.

— Жизненоважно е тамплиерите да не видят подготовката ни.

— Почти сме достигнали предела си, Акуас. Ако продължат да засилват натиска, ще пробият. И после ще започне смъртта.

— Зная. Удръжте ги!

Акуас се спусна стремително край прохода, водещ към долината, за да стигне до мястото, където лагеруваше Легионът. Там се носеше воинът Астин.

— Поздрави, Акуас!

— Поздрави. Някаква промяна?

— Не мисля, но тамплиерите са ни изолирали и вече не мога да прихващам мислите на водача им. Ала той се чувства сигурен. Не очаква сериозна съпротива.

— Тамплиерите опитаха ли се да минат през теб?

— Още не. Щитът е на мястото си. Как се справят Оуард и другите?

— На предела на силите си са. Не чакай твърде дълго, Астин. Не искам да останеш отрязан от нас.

— Акуас — изпулсира Астин, когато той понечи да го остави.

— Да?

— Мъжете, които изпроводихме от града…

— Да?

— Легионът ги изби до крак. Беше ужасно.

— Боях се, че така ще стане.

— Наша ли е отговорността за смъртта им?

— Не зная, приятелю; боя се, че може и да е. Внимавай!

Акуас се върна в тялото си и отвори очи. Описа ситуацията на другите и зачака Декадо да заговори.

— Не можем да сторим повече — каза накрая командирът. — Всичко е на мястото си. След по-малко от три часа ще се съмне и Легионът ще атакува. Както знаете, Тенака се нуждае от петима от нас. Акуас, на теб оставям да избереш мъжете. Останалите ще останат с Ананаис в центъра. Жената, Райван, ще бъде с нас — Ананаис иска да я опазим на всяка цена.

— Нелека задача — каза Балан.

— Не съм казал, че е лека — отвърна Декадо. — Но е важно да опитаме. От психологическа гледна точка тя е жизненоважна, защото мъжете от Скода се бият за нея не по-малко, отколкото за земята си.

— Разбирам това, Декадо — отвърна дипломатично Балан. — Но не можем да гарантираме нищо. Ще бъдем на открито, без коне и без място за отстъпление.

— Да не би да критикуваш плана на Тенака? — попита Абадон.

— Не — каза Балан. — Ние всички изучаваме изкуството на войната и от тактическа гледна точка стратегията му е добра — всъщност направо гениална. Но в най-добрия случай има около тридесет процента шанс за успех.

— Шестдесет — вметна Декадо.

Балан повдигна вежда.

— Наистина ли? Как така?