Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Дръс Легендата е бил такъв човек. Той е обърнал битката за Скейнския проход в една от най-великите дренайски победи в историята. Но той е бил само човек — човек от Скода. Утре един от вас, десетима от вас или стотина от вас могат да обърнат битката по същия начин. Един миг на паника или един миг на героизъм. — Той отново замълча, после вдигна пръст към небето. — Една-единствена секунда!

— Сега ще поискам първата проява на смелост от някои от вас. Ако тук има мъже, които вярват, че в утрешната битка може да провалят другарите си, нека напуснат лагера преди края на деня. Кълна се във всичко, което ценя, че няма да си помисля лошо за никого. Защото е жизненоважно онези, които утре погледнат смъртта в очите, да не отстъпят.

— По-късно днес при нас ще дойде воин, който няма равен на този свят — най-опитният генерал, когото познавам, и най-смъртоносният воин под слънцето. Той ще води със себе си група воини, които имат много специален талант. Те ще бъдат разпръснати сред вас и заповедите им трябва да се спазват без колебание. Без колебание!

— И последно, искам нещо за себе си. Аз бях ган на крило в най-великата армия на света — Дракона. Те бяха моето семейство, приятелите ми, братята ми. И сега са мъртви. Предадени и изгубени за народа ни. Ала Драконът беше нещо повече от армия. Той беше идеал. Мечта дори. Сила, която да застане срещу Мрака, сформирана от мъже, готови да потеглят към ада с кофа вода, знаейки, че ще успеят да изгасят огъня.

— Не е нужна блестяща броня или бойно знаме, за да бъдеш Дракон. Трябва само да имаш воля. Силите на Мрака се придвижват към нас като буреносен вятър срещу самотен фенер. Мислят си, че ще ни намерят сред планините, изплашени и свити като овце. Но аз искам да усетят дъха на Дракона във врата си и зъбите на Дракона в червата си! Искам онези облечени в черно кучи синове да изгорят в огъня на Дракона!

Сега той крещеше и размахваше юмруци, за да подчертае думите си. Пое си дълбоко дъх, после отново и внезапно описа дъга с ръка, за да обхване всички.

— Искам от вас да бъдете Дракона. Искам да мислите като Дракона. Когато те ни атакуват, искам да се биете като Дракона! Можете ли да го направите? ТИ, МОЖЕШ ЛИ?! — изрева Ананаис и посочи един мъж на първия ред.

— Мога! — извика той в отговор.

— А ти? — Гигантът посочи един воин няколко реда по-назад. Мъжът кимна. — Използвай гласа си! — извика генералът.

— Мога! — извика мъжът.

— А знаеш ли рева на Дракона?

Планинецът поклати глава.

— Ревът на Дракона е смърт. Смърт! Нека те чуя — само теб!

Мъжът прочисти гърло и започна да вика. Беше се изчервил силно.

— Помогнете му, хайде! — каза Ананаис и се включи в крясъка.

— Смърт, Смърт, Смърт…

Викът нарасна, понасяйки се през поляната, за да проехти сред покритите със сняг планини, набирайки сила и увереност, привличайки всички мъже в едно цяло.

Ананаис слезе от каруцата и придърпа Лейк към себе си.

— А сега се качи горе, момче, и им изнеси речта си за борбата за земята. Гръм и мълнии, готови са за нея!

— Наистина никакви надъхващи речи — каза Лейк и се ухили.

— Скачай горе и ги надъхай още повече!

Езичника отведе Парисе до една странноприемница в южната част на града, където даде три златни монети на съдържателя. Човекът ококори очи при вида на малкото състояние, блестящо в дланта му.

— Искам тази жена и бебето да получат най-доброто, с което разполагаш — каза тихо Езичника. — Ще оставя още злато при приятели, ако това се окаже недостатъчно.

— Ще се погрижа за нея като за родната си сестра — каза мъжът.

— Това е добре — отвърна Езичника и с широка усмивка се надвеси над него. — Защото иначе ще ти изтръгна сърцето и ще го изям.

— Няма нужда да ме заплашваш, черни човече — каза набитият оплешивяващ гостилничар и изпъна рамене, стискайки силните си юмруци. — Нямам нужда от напътствия как да се отнасям с една дама.

Езичника кимна.

— Времената не са достатъчно добри, за да разчитаме само на доверие.

— Прав си, не са. Ще пийнеш ли с мен?

Двамата седнаха заедно на по чаша бира, докато Парисе хранеше бебето в уединението на новата си стая. Името на съдържателя беше Илтер и той живееше в града вече двадесет и три години — откак изгубил фермата си по времето на великата суша.

— Знаеш, че ми даде твърде много пари, нали? — каза той.

— Зная — отвърна Езичника.

Илтер кимна и пресуши остатъка от бирата си.

— Никога не съм виждал черен човек досега.